петък, 30 октомври 2020 г.

КАК СЕ ПРАВИ БЪЛГАРСКО КИНО


1. Асен Блатечки е с кожено яке, пуши цигара и гледа лошо.
2. Звукът е глух, сякаш излиза от задника на режисьора. Повечето реплики не се чуват.
3. Сексуалната сцена във филма е брутално изнасилване. Българското кино не познава друг вид секс.
4. Главната героиня през цялото време „търси себе си“. Но е толкова загубена, че не успява да се намери. Случайно среща рибар-алкохолик (примерно Антон Радичев), койтоѝ говори ужасяващи баналности от сорта „Любовта е като морето – понякога шумна, понякога тиха, но вечна!“ Тя слуша тези мъдрости с отнесен поглед и леко наклонена встрани глава.
5. Задължително има герой-веселяк, който псува на диалект – „майка ти дайба“. Това, според режисьора, е смешно.
6. Актрисата, която играе главната роля, принципно става, но в голите сцени е заснета толкова лошо, че циците ѝ предизвикват по-скоро съжаление.
7. Музиката към филма е написана от култова съвременна група („Фанданго“, „ПИФ“, „Латинопартизани“) В интервю по БНТ те заявяват, че този филм е голямо предизвикателство за тях.
8. Дядото на главната героиня носи плетен елек и е сталинист.
9. Всички герои страдат. Но най-много страда публиката.
10. Филмът е „по идея на“. Това означава, че режисьорът е гледал някой хубав американски филм, да речем „The Departed” и си е казал: бе аз що не взема да направя нещо такова, да речем „Под прикритие“. И толкова се е изкефил на идеята си да гепи от Скорсезе, че се е написал в началните надписи като идеолог.
11. Главният герой, изтощен от неразрешиимите въпроси на битието, решава да се завърне към корените си. Във всички български филми корените се изобразяват по един и същ начин – колело от каруца, забрадена бабичка с насълзени очи, която меси питка, блеене на овце. То напомня на режисьора за безгрижните времена, когато е бил ведър чобанин в родното си село.
12. Операторът или е бил пиян по време на снимките, или има проблем с наркотиците. През цялото време кадърът се люлее и предизвиква у зрителите пристъпи на морска болест.
13. Във филма задължително има поне един изгрев (или залез). Героите го гледат продължително и мълчат, но зрителят трябва да се досеща, че в душите им бушуват урагани.
14. Филмът е с около час и половина по-дълъг, отколкото е трябвало.
15 В интервю по БНТ режисьорът обяснява, че филмът е негледаем, защото е стойностен.
16. В епизодичните роли се появява бивше спортно величие (Стоичков, Бербатов, Армен Назарян). Снимал се е без хонорар, по приятелска линия, а целта му е „да дърпа зрители“. Уви, не успява да ги дръпне.
17. Филмът е изпратен на всички възможни международни филмови фестивали. Не е спечелил нито една награда, но според режисьора навсякъде е бил „приет възторжено от критиката“.
18. Във филма задължително има продуктово позициониране. Но не на скъпи автомобили или световна марка компютри, а на някоя непродаваема нашенска вафла или паста за зъби. Режисьорът е толкова благодарен на спонсора, че включва пастата за зъби във всяка сцена от филма: героите си мият зъбите по осем пъти на ден, освен това лъскат автомобила си с чудодейната паста.
19. Когато не знае какво да прави (а той през целия филм не знае), главният герой си тананика бавна народна песен. Така режисьорът подчертава, че му е много мъчно за времето, когато е бил ведър чобанин в родното си село.
20. Диалозите във филма са написани от хора, които никога не са чували нормална човешка реч.
21. Хората във финалните надписи са повече от зрителите в салона.

копирано от Boris Georgiev Pavlov

https://www.facebook.com/bobby.pavlov

неделя, 2 декември 2018 г.

НЕЗАЛЯЗВАЩАТА ИМПЕРИЯ

Eдна страхотно подредена история с ключовите моменти от съзадаването и утвърждаването...

автор: Георги Димитров
Чували сме за Британската империя, „над която слънцето никога не залязва” – всичко е благодарение на мощния флот. Но Англия не винаги е била морска сила – макар и островна държава, нейните флотски традиции са повече от скромни. 
Ерата на Великите географски открития започва с португалските експедиции до Гвинейския бряг от началото на ХV в.: Жил Енаиш, Диниш Диаш, Нуню Трищао и Диогу Азамбуджи първи осъществяват контакти с африканските крале, и разкриват фактории в земите им. След тях Диогу Као и Бартоломеу Диаш проправят пътя за Индия, и принуждават Христофор Колумб да избере алтернативен маршрут – открит е Новият свят. 
Останалите европейски монархии с нескрита завист следят Испания и Португалия /които междувременно са си поделили света с Договора от Тордесиляс/, но не следват примера им по ред причини: Венеция и Генуа все още се бият за Леванта, Франция няма достатъчно силен флот, а Ханзата контролира северните търговски пътища. 
През 1495 г. в Англия се установява Джовани Кабото /родом от Генуа/ – бягащ от кредиторите си авантюрист, който някак си успява да убеди Хенри VІІ да му повери експедиция до митичния о. Бразил на запад. През 1497-98 г. са осъществени две плавания с кораба „Матю”, при които Кабото обявява крайбрежието от о. Нюфаундленд до п-в Флорида за английско /!/ владение. 
През 1530 г. бившият флотски ковчежник Уилям Хоукинс съоръжава 250-тонния барк „Поу” и осъществява две плавания до Гвинея и Бразилия. 
През 1547 г. в Англия се завръща Себастиан Кабот /син на Джовани/, който вече е уважаван моряк, откривател и картограф. През 1551 г. той основава акционерно дружество, и със събраните 6 000 лири закупува и съоръжава три нови кораба, с които през 1553 г. сър Хю Уилоуби тръгва да търси североизточен път до Китай. Корабът на Ричард Чансълър достига устието на Северна Двина /Уилоуби с другите два е приклещен от ледовете и загива/, и по-късно е приет от руския цар Иван ІV Грозни, който дава право на англичаните да търгуват в Москва, Новгород и Псков, и дори им съдейства да проникнат в Персия. Ражда се „Московската търговска компания”, просъществувала поне до 1582 г.
По онова време Англия няма опит в морското дело: теоретици като Робърт Търн, Ричард Уилс и Герард Меркатор са убедени, че през Североизточния и Северозападния морски път, че дори и през Северния полюс, може да се проникне безпрепятствено в Китай и Индия: за тези каузи са изпратени няколко безплодни експедиции /на Мартин Фроубишър, Хъмфри Гилбърт и Джон Дейвис/, докато се изясни, че корабите от онази епоха не са в състояние да преодолеят дрейфащите ледове в големите ширини.
В Англия се строят главно баркове и пинаси – малки съдове с ограничен тонаж, докато по-големите кораби се купуват от чужбина /примерно, хоукинсовият флагман „Джизъс” е ханзейски/. 
През 1564 г. Джон Хоукинс по примера на баща си съоръжава четири кораба – „Джизъс” /700 т/, „Саломон” /140 т/, „Тайгър” /50 т/ и „Суолоу” /30 т/. със 170 души екипаж, и отплава за Сиера Леоне, където с помощта на португалците залавя голям брой негри и ги прекарва до Венецуела и Флорида. Всички кораби се завръщат благополучно през Нюфаундленд: загубили са 20 моряци, но печалбите надхвърлят многократно вложенията, така че, през 1567 г. Хоукинс решава да повтори начинанието, този път с 5 кораба. Флотилията достига Гвинейския бряг и англичаните пленяват общо 500 местни. По пътя към Западна Индия обаче ги застигат силни бури, и адмиралът с четирите оцелели кораба се принуждава да спре в Сан Хуан де Улуа за ремонт. По онова време Испания е в мир с Англия, но в сила е строга забрана за англичани да търгуват в Индиите, така че вицекралят дон Мартин привидно допуска чужденците, след което ги напада вероломно. Повечето англичани са на един крайбрежен остров и малцина смогват да се метнат на корабите, но от тях само „Миниън” и „Джудит” /на Франсис Дрейк/ успяват да напуснат залива – останалите два са потопени, а екипажите им – безмилостно избити. Сър Джон оцелява, но корабите са без припаси – по пътя са изядени всички папагали и маймуни, докарани от Африка, както и кучетата, котките и плъховете. Скоро адмиралът е принуден да остави на брега още 77 души, с обещанието, че догодина ще се върне /само един от тях – Майлс Филипс, след големи премеждия успява да се добере до Англия/. В Англия капитанът се жалва пред нейно величество и иска компенсация, но му е отказана. Тогава двамата с братовчеда Дрейк решават да поемат по нов път, а имат и оригинален план.
През 1577 г. от Англия отплава флотилията на сър Франсис Дрейк: 5 кораба с общо 164 души, и още от африканското крайбрежие започва да плячкосва всеки срещнат испански и португалски кораб. След Кабо Верде флотилията взема курс към Бразилия и Патагония, преминава Магелановия проток, където при една буря корабите се разпръсват /така е открит и протока Дрейк/, и сър Франсис продължава само с флагмана „Пеликан”. По онова време Тихият океан се счита за вътрешно испанско море, поради което никой от многото кораби, плаващи между Чили и Калифорния, не е въоръжен – англичаните се оказват като лисици в кокошарник. Дрейк оплячкосва наред селища и кораби, между които и караката „Какафуего”, претъпкана със злато и сребро. На 43 градуса северна ширина откриват безлюден залив и спират да поправят кораба. Тук се сприятеляват с индианците и сър Франсис, без да му мисли, ги обявява за английски поданици. Той преценява, че е рисковано да се върне по обратния път и поема към Молукските о-ви и нос Добра Надежда. Така англичаните успяват да се сдобият и подправки, но при о. Сулавеси корабът засяда на плитчина, и изхвърлят зад борда 3 тона карамфил и 8 оръдия, за да го освободят. Въпреки това, три години по-късно Дрейк благополучно се завръща в Англия с несметно богатство, половината от което е за Елизабет І /счита се, че със своя дял тя е финансирала цялата война с Испания/.
Примерът на Дрейк е последван от други ентусиасти – Томас Кавендиш, Уолтър Рали и Джеймс Ланкастър. Кавендиш, който е едва на 28 години, през 1586-88 г. отплава с три кораба със 123-ма души, и повтаря подвизите на Дрейк, нападайки испанските селища и водейки люти битки, и след околосветско пътешествие /третото в историята/ се завръща триумфално в Англия. 
Междувременно, сър Уолтър Рали разработва нов тип английски галеон: с издължени форми и ниски надстройки, който по бързина и маневреност бие всички останали в класа си. 
През 1587 г. адмирал Дрейк с корабите „Бонадвенчър”, „Дредноут”, „Лайън”, „Рейнбоу” и с два пинаса напада превантивно подготвящата се армада в Кадис, и за един ден унищожава, разграбва или пленява 35 кораба, а на връщане пленява още близо 100 каравели и фелуки, натоварени с инвентар. На всичко отгоре, край Азорските о-ви пресреща огромната португалска карака „Сау Фелипе”, прибираща се от Бразилия, и я оплячкосва. В резултат англичаните си правят следните заключения: един боен кораб е способен да се справи с няколко галери; големите караки не са толкова страшни; португалците не са непобедими…
През 1588 г., макар и с известно закъснение, Великата армада все пак напада Англия. Тя включва 64 огромни галеона /подобни на плаващи крепости/, четири чудовищни галеаса с по 300 гребци, както и около 60 други кораба – хулки, караки, аргози, каравели и др. Съставът включва 8 000 моряци, 2 000 роби и 20 000 войници. Отлети са 1 650 бронзови и 1 000 чугунени оръдия, със 120 000 гюлета. За огромно щастие на англичаните, дон Хуан Австрийски /победителят от Лепанто/ наскоро е починал, и за адмирал на флотата е определен дон Алонсо Перес Медина-Сидоня – млад, бъзлив и страдащ от морска болест непрокопсаник. Отделно от армадата, пармският херцог подготвя в Нидерландия 100 хоя, 70 плоскодънни баржи за превоз на коне и 28 бойни кораба, които разполага край Дюнкерк. Определен е дори бъдещ английски кардинал! 
В отговор на тази нечувана заплаха, кралицата едва успява да събере стотина бойни кораба под командването на лорд Хауърд, с вицеадмирал Франсис Дрейк. Освен тях са реквизирани и 40 малки съда, използвани за разузнаване. Холандците прибавят около 25 бойни кораба под командването на адмирал Лонк. 
Първият сблъсък е в района на Плимът, но испанците са повече загрижени да спазват формацията, отколкото да се бият – в резултат един от най-големите им галеони се сблъсква с друг кораб, а единият галеас е така засипан от гюлета, че се налага останалите кораби да го заобиколят, за да го запазят. Адмирал Дрейк се впуска безстрашно към пет големи кораба, но като разбира, че са ханзейски, се връща обратно. 
След два дни, някъде край Портланд, испанците вече са решени да се сражават, но вятърът се оказва неизгоден, а английските кораби са много по-маневрени и леки, така че, след яростна размяна на залпове, армадата се насочва към Дюнкерк, за да се съедини с пармския херцог, който обаче не смее да излезе от пристанището заради холандските и зеландските кораби. Междувременно, английската флота е разделена на четири, под командването на Хауърд, Дрейк, Хоукинс и Фроубишър. Адмиралът издебва момент, в който армадата е на котва при Кале, подбира 8 негодни и прогнили кораба и нарежда да ги натъпчат с барут, катран и сяра, и да заредят всичките им оръдия с гюлета и картеч, след което ги насочва към противника и ги подпалва – ефектът от пламтящите в мрака брандери е поразителен: испанците в паника режат котвените въжета и корабите им се блъскат едни в други. На единият галеас е повредено кормилото и той се забива в една плитчина край Кале, където моментално е връхлетян от няколко английски пинаса. Понеже това са френски води, комендантът на крепостта се отправя с лодка към галеаса и на висок глас се представя на англичаните. „Бонжур, мосю!” – подвикват весело моряците докато плячкосват, а изстрел от аркебуз го подканва да се оттегли. Заграбени са 50 000 дуката, а робите са освободени. 
За няколко дни корабът на Дрейк получава 40 пробойни, вкл. две в адмиралската каюта.
Когато армадата доближава Шотландия, английската флотилия се завръща и оставя само няколко пинаса да следят противника. Испанците са загубили вече 5 000 души и 12 големи кораба, а мнозина са болни, затова адмиралът им решава да заобиколи Ирландия и да се върне в родината. Тъй като водата на корабите привършва, всички коне и мулета са изхвърлени зад борда. Няколко кораба се разбиват край шотландските брегове, и около 400 войници и офицери са откарани голи и премръзнали в Единбург, откъдето тайно са препратени в Испания /нейно величество си „затваря очите”/. Далеч по-тежка е участта на разбилите се край Ирландия кораби: всички моряци и благородници са изклани от дивите ирландци. От 134 кораба, в Испания се завръщат едва 53, вкл. един галеас.
Войната с Испания продължава, и през 1591 г. сър Джордж Кари с корабите „Суолоу” и „Хоупуел” и барка „Кънтент” успешно се сражава с 6 испански галеона край Куба.
Но най-паметната битка е малко по-късно през същата година край Азорските о-ви, когато нова испанска армада се опитва да прихване 15 английски кораба под командването на лорд Хауърд. Повечето екипажи прерязват котвените въжета и успяват да се изтеглят, но капитанът на „Ривендж” Ричард Гренвил се бави, тъй като събира хората си от брега. На всичко отгоре, 90 души от екипажа му са болни. Вече е късно за бягство, и капитанът решава да приеме боя: той се врязва между двете ескадри в отчаян опит да се измъкне, но е пресрещнат от огромния „Сан Фелипе” /с три оръдейни палуби/, а малко след това е приклещен от още три галеона, които се опитват да го вземат на абордаж. Ожесточените залпове на „Ривендж” обезкуражават „Сан Фелипе”, но от останалите стоварват голям брой мускетари и войници – те обаче са решително отблъснати от английските моряци. В този момент пристига на помощ корабът „Джордж Ноубъл”, но мистър Гренвил му изкрещява да се спасяват. Битката е започнала следобед и продължава през цялата нощ. Самият Гренвил е ранен още в началото от мускет, а по-късно получава втора рана на главата, но корабният лекар е убит, докато го превързва. На сутринта барутът и гюлетата са почти привършили, всички мачти са прекършени, а надстройките – съборени; палубата, напомняща касапница, е почти до водолинията. Убити са 40 моряци, а 90 лежат болни върху баласта в трюма. При това положение Ричард Гренвил нарежда на канонира да взриви кораба, но помощниците му се възпротивяват, и в суматохата един от тях се отправя с лодка до кораба на генерал Алфонсо Басан, който му обещава пълна пощада. Помощникът се връща с отговора и раненият Гренвил е пренесен с носилка на испанския кораб, където се отнасят с него много внимателно, но той умира от раните си след два дни. Оцелелите моряци са освободени. 
През 1593 г. Никълъс Даунтън с три кораба превзема португалската карака „Лас синко лягас”, а през 1594 г. Джеймс Ланкастър оплячкосва Пернамбуко и също превзема една голяма карака. 
През 1596 г. Уилям Паркър с кораба „Прудънс” и барка „Адвенчър” превзема град Кампече и отвлича една фрегата, натоварена с кралския данък в сребро – така завършва един бурен век, поставил началото на нова империя. Следва пробуждането на друга морска сила – Холандия, а след това и на Франция, но въпреки всичко Британия е световен хегемон през следващите 350 години.



линк към извора:
https://www.facebook.com/groups/202188350114988/?multi_permalinks=781653692168448&comment_id=781875505479600&notif_id=1543755593647797&notif_t=feedback_reaction_generic&ref=notif


вторник, 10 май 2016 г.

БАЛАДКА ЗА СУРОВОЯДКА

Със една суровоядка
запознах се аз нощес,
тъй облиза мойта патка,
че почти изпаднах в стрес!

- Всички ли суровоядки -
я попитах възхитен -
барабар със двете ядки
лапат половия член?

- Тренинг, друже, трябва тука,
свирката не е шега,
всеки знае зеленчука
как да схруска със уста.

Но това парче сурово
да преглъщам наведнъж
репетирала съм много
с не един надървен мъж!

Каза и погълна всичко-
чак до пъпа ми опря,
ей, суровоядна пичко,
чародейка си била !



Автор: Пияния Бард

вторник, 2 юни 2015 г.

Коментар за наградите на БГ радио

от Теодор Михайлов

25.05.2015

  Не много кратък обзор на годишните награди на БГ Радио
Наско от БТР пее в съпровод от гайди, тъпани и тамбури, силно гримирани момичета в народни носии играят хоро. Спомняме си, че за последно го видяхме на миналогодишните БГ Радио награди и стискаме палци да го видим пак по същото време догодина. Е, сбъдна се!
Обявяват Рафи Богосян за водещ, но той пее. Дано да е само една песен. Кавър на парче на Тодор Колев с текст с вътрешно ведомствен хумор. Спира да пее и се започва с хумора на Робин Кафалиев. Некои хора е добре само да пеят без да водят. Щото той и Део води, води, та пропя. Но това е друга тема, сега продължаваме напред.
   Графа излиза с близначки да дава награда за дебют. Според мен просто връща някоя от стотиците му дадени от БГ Радио през годините. Печели Жана Зукърбърг. Или май беше Щроселхот. Или Луфтвафе или Юбердерлиндерщрасе. Все тая, за нас това е Жана Самурая, сещате се.
   Стенли пее, Митко Кърнев китара, Данчо Караджов също пее, Любо Киров на барабаните, Косьо Цеков на синтезатор и (май) Косьо Марков на китара. Китка от техни парчета, не е зле, старите кучета са си стари кучета.
   Рафи и аламинутни шеги, Саня Армутлиева и Гого Лозанов дават награда за албум. И те пускат "смешки" и пак ни е тъпо, най-вече заради тях. Печели БТР за албума си с име "Защо". Защо? Ебаси иронията. Защо, бе, защо?!
   И тук не се минава без Крисия и ЩЕБЪДЕДЕЦКАПЛАНЕЕЕТААААА. Пушим на терасата докато мине.
   Награда за БГ изпълнител дава Лили Павлова. Говори за магистрала Струма и опит за хумор. Оглеждам се за чук, с който да си разбия капачката на коляното, че голям смях пада и ше пукна направо.Печели Криско. Сещаме се за финала на "Великолепната седморка" и репликата "Накрая винаги печелят селяните".
   Мария Илиева пее хит от далечното минало с чичовци, вероятно бой банда от 80-те, сега туристи на Слънчака. Единият има мустак. Това се брои международното участие май, ние го броим пропуск за още една цигара на терасата.
   Номинация за певица. Чичовците от парчето с Мария Илиева, които се оказват Ийст Севънтийн, обявяват Михаела Филева. Не знаем коя е, но има дълги крака.
   Пеят некви рапъри уонаби, Павел и Венци. Повече скачат, добре че има балерина да се чекне, че пак щяхме да пушим. Обаче изненада, нахлуват булите с народни носии от началото. Явно се лутат зад сцената половин час и са решили да си тръгнат напряко.
Награда за дует/трио. Аз бих я дал на Влади и Ампов и Графа, щото не знам дали забелязвате, но нищо не е взел до сега. Обаче печели ЩЕБЪДЕДЕЦКАПЛАНЕЕЕТААААА и Крисия. Не разбираме дуо ли е, трио ли е, но продължаваме напред, а там вече пее Жана Щепселхоф. А Жана пее, пее, не е като да не пее, как я търпят там не знам.
   После пее певицата на годината с дългите крака. Ама е с дълга рокля и отиваме да пушим на терасата.
   Пее Графа. Няма начин да не му дадат награда вече, що да им пее иначе. Второ парче запява, запяват с него и дългите крака с наградата за певица на годината.
   Следва награда за клип. Радио я дава. Знам, че сте в шок, и аз съм, но напомням, за да не пропуснете. Теодоси Спасов и нещо в кожени гащи ще я връчат. Тръпнем! И победителят еееее, неговото име еееее, ЩЕБЪДЕДЕЦКАПЛАНЕЕЕТААААА! Това освен, че го слушаме, ще трябва и да го гледаме. Поглеждаме към вените си и си мислим за бензинов трион, че да е сигурно.
   И тъкмо поемаме въздух след наградата за клип, излиза кметът на Бургас и дава награда на Тони Димитрова за Вдъхновител. Не казват кой е вдъхновила, но публиката пляска много, явно е доволна, че скоро всичко свършва. Почва да пее "Ах, морето", а ние благодарим за жеста, че и без това много ни се пушеше.
   Награда за текст. Печелят дългите крака, печелим и ние, щото ги разхожда по сцената.
   Пее звезда от Екс Фактор. Пак тръгвам към терасата. Свършват ми цигарите, много пуша на тия награди, дано да е към края си всичко това, че и без това ще стане ебасидългиястатус, чуек.
   Нещото с кожени гащи отпреди малко пее. Не можем да пушим толкова много, този път си мием зъбите, че стана 100 часа.БГ песен става "Видимо доволни" на Мария Илиева и Криско. Тука гледаме видимо дебилно и търсим чугунен радиатор за да си разбием кухите чутури за да се свърши тая мъка, но радиатор няма.
   Пее Рут. Ми, добре.
   Награда за група взимат БТР. Честно е, все пак са били път до Благоевград, пък и пяха в началото. Догодина ще ги видим пак.
   Певица пее "Притури са планината". Техно аранжимент и Теодоси Спасов на кавал. Ония, дето се лутаха по сцената одеве, с народните носии, пак излизат на сцената, явно още търсят изхода. А ние чуваме, че това е краят и изпадаме в нирвана. Останала ни е една цигара и отиваме да я изпушим с кеф на терасата. Щото колкото и нелепо да е нещо, то винаги има край. Също както и този обзор.


и още един път:

Автор
Теодор Михайлов
източник:
https://www.facebook.com/teodormihailov/posts/10206441035122442?fref=nf&pnref=story

сряда, 1 октомври 2014 г.

Какво им става на българските журналисти...?

Искам да задам въпрос на българските журналисти.
 - Защо не задавате въпроси на които отговорите трябва да са ДА или НЕ? Въпроси на които не може да се отговори уклончиво...

пример за върпрос:

     Искам да задам следния въпрос, за да си направя своите изводи за способностите на кандидат политиците:
     - Какво смятате да свършите през 4-те години в парламента, ако ви изберем, но не получите пълно мнозинство?
      Моля вникнете във въпроса. Не питам какво искате да направите, за какво ще се борите, за какво си мечтаете, какви идеи ще защитавате или в името на кого ще работите...
      Питам: Какво ще свършите?
      Мoля развийте отговора във времето. Първите шест месеца, първата година, втората, третата..

     Кандидатствате за работа все пак.

     И моля, ако започнат да си декламират заучените реплики... Изкючете им микрофона, а при повторна ситуация - изгонете ги от студиото... Както работодател, би действал спрямо некадърен служител.


******

С нетърпение отчаквам първия журналист който ще зададе този или подобен въпрос..

четвъртък, 18 септември 2014 г.

Писмо до Дейвид Камерън

Здравей бай Дидо,

  пише ти един българин от Своге. Tи шоколад "Кума Лиса" ял ли си? Е, там е Своге.
  Та бай Дидо, снощи когато се прибрах, реших да пусна телевизора и да се образовам относно световните ситуации. Чувам моля те, че ще се цепите, люспите, разделяте и мравчите ( ние сме го минали туй и ги разбираме тея неща).референдум ще си правят ония с поличките? Не мога да го асимилирам... Мен са ме учили като малък ( сега никой не ще да ме учи), че в загниващия капитализъм, правата на човека се потъпкват... Та да питам, как така сте ги пуснали да гласуват по съвест?
  Мислих, мислих и реших, че си хитър ... Като партизанин си хитър, като Цола Драгойчева, 'дето има една дума... Сигурно или ще фалшифицираш изборния резултат, или ще купиш гласове, или просто  каквото и да реши референдума ти няма да го вземеш в предвид, а ще правиш каквото си решил ( при нас друг вариант няма).
 Обаче бай Дидо, от личен опит да ти кажа... Лошите чувства остават.... и за това аз мисля да ти предложа една страхотна за теб далавера... Ще се облажиш до 9-о коляно...махай ги тея скочове, вземи нас. Анексирай ни. Анексирай ни, както Путин, Крим. Анексирай ни, както Хитлер, Австрия. Виж, няма проблеми, никой никаква сериозна забележка не казва.
   Обмисли моето предложение... Пак ще си начело на 4 области...Англия, Уелс, Северна Ирландия и България, а ние пък ще станем Великобританци.
   Винаги съм искал да бъда, великобританец. Раждаш се и веднага почваш да говориш английски. Имаш си голямо метро в доста градове. Националната парична единица ти са Паунд-и.Нямаш забрана за Шенген.....
   Най - голямата ти далавера, ще е че ние българите, няма да емигриране към Великобритания, този загнил стълб на капитализма, където има експлоатация на човека от човека.
  Помисли си, но си помисли хубаво и най-вече, бързо..защото и други питат за нас

Искрено надяващ се да вземеш правилното решение,

Вечно твой, Калин.

понеделник, 21 юли 2014 г.

КОЙ лъже? КОЙ?


Автор: Любомир Кърджилов
Копирано от:  http://m.dariknews.bg/11299172

Предлагам да определим 21 юли, като "ден на лъжливото овчарче".
Да учредим приз "Лъжливото овчарче", който да връчваме на изявили се в тази област политици, общественици, банкери, журналисти, всякакви специалисти.
На този ден ще присъждаме почетния приз "Лъжливо овчарче" на този от тях, който се е представил най-добре!
И така, предлагам първия носител на тази престижна награда да бъде уважавания от мен, и сигурен съм, от всички вас банкер - гуверньорът на БНБ, г-н Иван Искров!

Нека проследим какво говореше уважаваният от нас банкер и неговия пресцентър и защо получава този приз.


17 юни 2014 г.

Атаката срещу КТБ се развива повече от седмица. До този момент ни дума от БНБ
"Банковата система е стабилна, с висока ликвидност и капиталова адекватност". Това се казва в съобщение на БНБ.
„По повод на публикации и предположения в медиите относно Корпоративна търговска банка Българската народна банка заявява, че внимателно и отблизо следи развитието на целия банков сектор, включително и на споменатата банка".
Заради следващия цитата ние смятаме, че г-н Искров е достоен да получи приза!
"БНБ разполага с подробни актуални данни за цялата банкова система. На базата на тази информация БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално", категорични са от БНБ.
20 юни 2014 г.
"Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, което означава, че всички банкови операции от банката са спрени. Това се казва в съобщение на Българската народна банка. Малко преди обяд в банката е получено съобщение от Корпоративна търговска банка, в което се информира за „изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички банкови операции".
"На това основание и с решение на Управителния съвет на БНБ Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор. От този момент правата на акционерите са отнети и са назначени квестори".
Както се казва - без коментар.
22 юни 2014 година
"Корпоративна търговска банка и нейното дъщерно дружество „Креди Агрикол - България", което от днес също е под специален надзор, ще отворят на 21 юли в 9.00 часа", съобщиха от Българска народна банка.
Заради тези думи г-н Искров безапелационно побеждава в оспорваната борба между него и редица политици, също много уважавани от нас, които се напънаха и направиха и невъзможното за да спечелят приза "лъжливото овчарче", но уви се провалиха.
И по нататък:
"Правителството и БНБ ще осигурят необходимата ликвидна подкрепа на банковата група, за да се удовлетворят в пълния размер задълженията й към нейните клиенти", съобщават от БНБ.
"Необходимите действия ще бъдат предприети до 20 юли т.г. Корпоративна търговска банка и нейното дъщерно дружество ще отворят на 21 юли в 9.00 ч. "
Невероятно обещание, което може да направи само човек, достоен за нашия приз!

27 юни 2014 г.

"Корпоративна търговска банка не е фалирала. Вложителите й не трябва да се притесняват. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров на извънредна пресконференция, след като банката излезе със специално съобщение, че Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор заради опасност от неплатежоспособност".
Вече никой не трябва да се притеснява, победителят е ясен и това е уважаваният от нас г-н Иван Искров!

11 юли 2014 г.

"Сметките на гражданите и фирмите в Корпоративна търговска банка ще бъдат прехвърлени в "Креди Агрикол България", която ще бъде одържавена. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров. Всеки ще може да разполага със своите сметки в пълен размер, обяви гуверньорът на БНБ. Както е предвидено, вложителите ще имат достъп до своите сметки на 21 юли 2014 г., посочи Искров".
Вложителите ще имат достъп на 21 юли единствено до този текст за да научат кой е номиниран и кой печели приза "Лъжливото овчарче".

11 юли 2014 г.

"Чрез трето лице мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев е изтеглил в кеш близо 205 887 223 лева, като по-голямата част от сумата е била в евро. Това се е случило на 19 юни, като парите са взети само срещу разписка."
"Да искаме ежедневен контрол на място в банка, е все едно да настояваме за катаджия на всеки километър, защото има катастрофи от време на време. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров, помолен да коментира въпроса защо ситуацията в Корпоративна търговска банка не е видяна по-рано от централната банка."
Ха сега де!

15 юли 2014 година

"Заради липса на политически консенсус БНБ продължава работата си по процедурата за специален надзор на групата на Корпоративна търговска банка, която към момента е за срок от три месеца, съобщават от пресцентъра на централната банка.
Това означава, че ако не се случат предлаганите от БНБ законодатени промени, гражданите и фирмите, които имат сметки в Корпоративна търговска банка или в Креди Агрикол България може да се наложи да чакат по-дълго от 21 юли."
Народът има една поговорка: "От болната глава на здравата!"

21 юли 2014 година


След като на 21 юли КТБ и Креди Агрикол не отвориха врати, поне една врата може да се отвори, тази на БНБ, и след това да се затвори зад гърба на многоуважавания от всички нас г-н Иван Искров.