Морен орач из нивата сееше,
        сееше в ровки бразди,
руен се пот от челото му лееше
        и по космати гърди.

Гледах как фърляше весело семето -
        чисти и здрави зърна.
Сей, земеделецо, днес му е времето,
        фърляй добри семена.

С жътва богата, със спор, изобилие
        бог ще труда надари,
честно и славно е твойто усилие,
        бодро засявай, ори.

*

Зная сеячи и други във нивата -
        в другата нива у нас:
там ще поникне трънакът, копривата,
        не позлатеният клас.

Гнило е семето в почвата плодната,
        дето го пръскат они,
плодове грозни ще бликнат в народната
        нивица, грозни злини.

Хранят с отрова това поколение,
        с дело, с примери и с реч...
Бъдеще страшно ще жънем в смущение,
        жънем го даже ний веч...

*

Сейте, сеячи, доброто засявайте
        в младата нива у нас,
истини здрави в душите втълпявайте,
        важен е днешния час.

Сейте ламтеж къмто правда божествена,
        сейте любов - не вражда,
милост в сърцата и обич мъжествена
        къмто дълга и труда.

Жадна за хубаво семе е нивата,
        силна е, сочна е тя:
всичко се фаща в горката, родливата:
        бурен и клас, и цветя.

© Иван Вазов, 1900


Извод: нещата са си същите от 113 години насам...

Българи в чужбина

(или романтичната страна на медала)


По спомените на един познат англичанин.


         Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други.
          Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!
         Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чукаха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чукам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо ебане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по шибаната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди наща. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.
   
***

        Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш клуба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано - защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.
      Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
       Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чукали в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.
      Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...



автор: nikola666

Био, био и пак био...

Всички сме постоянно заливани от термина "Био" в нашия живот. Всичко което цели нашите покупателни възможности е "Био". Това е новия рекламен трик... Терминът "Био". Великия рекламен надпис на Найк - Just Do It, е вече в архива...На мода е "БИО", как само звучи, а?
 Но какво искаме да получим, когато купуваме продукт с надпис "Био"...? Самочувствие, че можем да си го позволим? Успокоение, че се грижим за природата? Или защитаваме здравето си? Според мен и трите по равно...
 Но какво означава "Био"? Произходът е от думата "Биологичен" т.е. Естествен, природо съобразен, последното е това което ми навява мисли... Ние (хората) искаме ли природосъобразен начин на живот или не искаме???
 И сега всички в хор: Искаме, искаме, искаме
 Обаче какво означава природосъобразен начин на живот? Какво означава живот в близост до природата в нашите разбирания? В моите означава вигвам /юрта/ пещера, където няма топла вода, няма климатик, няма хладилник, няма разнообразни храни, няма мебели, няма телевизия, интернет, автомобили и транспорт.... Има работа от тъмно до тъмно, копае се на полето, сеят се зърнени култури, ловува се и каквото даде природата - това се яде цяла година. Ако природата нещо не е на кеф, този сезон... Кофти, гориш! Ако ти върже, просто ще успееш да закърпиш годината... няма разнообразие, няма благоденствие.. това ли искаме - не вярвам.

 Какво следва - "Искаме да живеем в разбиране с природата, както едно време". Ами добре, хайде да уточним което точно време, че от 5-6000 години, от както има писана история има доста времена, които са "едно време". Считаме че най-неприродосъобразния начин на живот е настапъл горе долу след техническата революция, тогава се се разработва промишленоста, тогава се появяват комините на заводите, които бълват, черен, отровен дим в небето, тогава се  появява обаче и медицината.. електричеството..и дънките ( това последното не се сдържах и трябваше да го анонсирам).

  Та значи след техническата революция, къде малко по-късно, къде доста по-късно, продължителноста на живота скача ей така лекичко, от около 40-45 на 70-75 години... ха сега деца кажете, това БИО ли е?

   Природосъобразно ли е човек да живее 75 години ( при това дори в България средната продължителнос е 72,6 години ).. не мисля, по-скоро БИО би трябвало да е 35-40, при това на 20 вече са ти изгнили зъбите, а на 30 вече си мъдър старец.

 Та нека първо решим какво искаме и после да се биеме в гърдите, че сме БИО. И нека не се подлъгваме, че хем си задоволяваме всички животински нужди, хем не пречим на природата...

Кой кой е....Миглена Кунева

Не е лошо да знаем кой кой е ..

ДА СВАЛИМ МАСКАТА!

Автор: ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ
Години: 58
e-mail: vesvasilev@aol.com	ДА 228 гласа
Адрес:	НЕ 213 гласа

 
"НОВОТО ЛИЦЕ" НА БЪЛГАРИЯ - МЕГЛЕНА /КУНЕВА/ ПРЪМОВА

"Какво ще ни дадеш историйо от пожълтелите си страници?" Фекалии и 
воня...? Не, благодаря!
Бащината фамилия Кунева днес по-приляга за създалата се ситуация. 
Винаги много добре рекламираната Меглена има какво да крие. Има и защо да 
спестява някои не особено лицеприятни моменти от биографията 
си.                      
  Неприятни факти, но освен маската, родните избиратели трябва да виждат и 
истинското лице на новия кандидат за Президент. А лицето е грозно, по-
грозно и от маската дори. Неин съпруг е Андрей Пръмов, син на бившия 
секретар на ЦК на БКП - Иван Пръмов. За "жълтата гостенка"- Меглена Кунева 
не е никак трудно да надене маската на “демократка”. Тя има зад, до и над 
себе си подходящите хора, които са в състояние да помогнат за това. Ето ви 
и малък пример: съпругът Андрей е брат на БНТ-шефката Уляна Пръмова, а 
самата Меглена пък е братовчедка на Соломон Паси. Дързост и красота ряпа 
даяде…                                                                     
                                                                        
Питам се поради що Меглена не е Пръмова ?
                                                                           
                                                                          
В соц.реалността е било опасно да носи името на баща си Кунев.Бащата на 
еврокомисарката Меглена Кунева бил политически затворник в концлагера в 
Белене.
 Да си Пръмова днес е опасно или ще те изкарат алкохоличка или масон. Не 
че и двете не са истина. 
Айде сега, кажете ми, това не е ли живот тип „Докато свят светува?“ Бащата-
политзатворниk, щерката омъжена за сина на партийно величие. А по повод 
масонството ще ви припомня следният факт. 
Преди време видни зидари от САЩ, посетили България,  Днес,в България е 
модно да бъдеш зидар, защото в тази среда се въртят политико-бизнесменски 
контакти, тук няма цвят и парите не миришат. Апропо, към днешна дата в 
РБългария 70 НА СТО ОТ ВЛАСТТА СА МАСОНИ - ЧЛЕНОВЕ НА РАЗЛИЧНИ МАСОНСКИ 
ЛОЖИ. Това означава, че не Правителствените Институции са факторите в 
живота на държавата , а по скоро решенията на „зидарското” общество! 
В дългият списък може да срещнем някои от най-актуалните имена в 
политиката и шоубизнеса. Аз, обаче, се интересувам само от две.

ВЕЛИКА ЛОЖА НА СТАРИТЕ, СВОБОДНИ И ПРИЗНАТИ ЗИДАРИ НА БЪЛГАРИЯ 
Номер 18. Андрей Пръмов – финансист, син на члена на ЦК на БКП Иван 
Пръмов, брат на БНТ-шефката Уляна Пръмова и съпруг на еврокомисарката 
Меглена Кунева 
ЛОЖА „Б*НАЙ Б*РИТ“ (ЛОЖА „КАРМЕЛ”) – под номер две е записан Соломон Паси –
 възстановител на ложата, президент на Атлантическия клуб, ексминистър на 
външните работи в правителството на НДСВ, син на проф. Исак Паси 
Изводи: ако разгледаме списъка, ще видим че голяма част от тях са бивши 
комунистически величия. И някак да е, при положение, че социализъма беше 
на власт почти половин век. Ако трябва да го кажем цинично – всички бивши 
другари-настоящи зидари! От светлия комунизъм към още по светлия 
капитализъм!Нали самия комунизъм е една от масонските измишльотини. 
Меглена Кунева е човек като всеки друг – има си своите страхове и грехове. 
Тя е католичка по вероизповедание и юристка по образование. Доктор е по 
екологично право, била е асистент в Софийския университет, работила е и 
като журналист в БНР. Андрей Пръмов и Меглена Кунева имат един син – 
Андрей. Тя, например, никога няма да стане шофьор, защото имала страх от 
коли. Имаше период в който заплатата й от 18 000 евро не стигна на г-жа 
Кунева, за да си плати парното. Тя дължала към 600 лева на дружеството за 
изконсумирана топлинна енергия за месеците септември, октомври, ноември и 
декември 2008 г. И след като тя не може да се справи с битовизмите, как ли 
го прави редовият български гражданин с 400 лева месечна заплата? Светъл 
пример от звездната си кака взима и брат й, строителният предприемач 
Николай Кунев, който от близо година се опитва да заживее на широко в 
апартамента на покойния професор – юрист Живко Сталев. 
Политическата кариера на Кунева тръгва покрай крупният бизнес на съпругът 
й. Андрей – единият от тримата му синове, е високо ценен финансов 
консултант у нас. Занимава се с частен бизнес, като преди две години 
богатството му се оцени за над 2 млн. лв. Притежава финансова къща, дялове 
от строителна фирма, участва и в туристическия бизнес. Член е на 
мениджмънта на „Черноморско вино“, на фондация „Атанас Буров“ и др. Андрей 
Пръмов има дялове в „Елана фонд Мениджмънт“, с предмет на дейност – 
управление на холдингови дружества.
Уважаеми народе, посети тоалетната урна и пусни своя глас: евро-
политическата метреса Пръмова - новия президент на превърнатата в 
тоалетна  България?????
Материала е подготвен по материали на съмишленик.

http://www.bgbook.dir.bg/ptext.php?sID=1487

Случка със смучка

Любовна поезия 

(с ритъм, неподправена)

Надрусана кучка
Направи ми смучка! 

Захапа, засмука... Преди да сколасам,
Със зъби написа: “Аз тука била съм!” 

Черен печат ми удари в паспорта!
Но беше със чувство, не само за спорта...
И не че боли, но изглежда ужасно –
Даже и пломбите виждат се ясно! 

Пичка пияна, дори не е курва –
Духа ми уж, а в изкуство се втурва!
Ми прави Манет, ми го слага във рамка...
Вратът ми гори с цветове на луканка! 

Как клекна пред мен, и напълни си бузата,
И цял се излях във картини и в музика!
Награби ме тъй, че ми счупи статива –
Творбата ще кръстим “Хамалин на слива”. 

Е, малко е семпла, но не и бездарна.
От вчера до днес всеки, който я мярна,
Хем цъка с език, хем с оченце ми смига,
И клати глава, сякаш вика: “А стига!”, 

От сто разбирачи направо ми писна
(не “писна”, направо ми чак “живописна”)! 

Един ми разправя, че карта чертала –
Да може да помни къде е ебала, 

Друг обяснява за страст нестандартна,
За почерк, за стил, за любов боди-артна... 

Трети, един със пресъхнала четка,
Цял се тресе пред великата гледка! 

Сочат ме с пръст милиони Несмукани –
Хич не ми пука! Това не бе чукане,
А беше платно, за което ще кажат:
“Мястото му е във Ермитажът!”. 

И ето – натискам десети етаж,
Веднага разбирам – не е Ермитаж,
А моят мухлясал и трайно ожулен
Артистичен панел във полите на Люлин! 

Чакаш ме. Влизам. Изувам си шортите.
И почват натюрите, почват и мортите...
Четката взела, мълчиш изразително...
Знам – ще ебеш. Изобразително! 

После почивка, цигара, разнежване...
Боите ще стигнат ли без да разреждаме?! 

Четката, казваш, когато увисне,
Трябва в специален разтвор да се кисне!
Е чак пък специален?! Да, знам го разтвора.
И знам докъде тоз разтвор да разтвора... 

Но стига съм плямпал, изпуших си фаса –
Пак идвам във теб, моя малка Пикаса! 

В син период си, познавам по смучката...

Във линии общи – това беше случката.

Публикувано на 28-05-2003 @ 23:33:10 EEST от drinkadot