Всички сме постоянно заливани от термина "Био" в нашия живот. Всичко което цели нашите покупателни възможности е "Био". Това е новия рекламен трик... Терминът "Био". Великия рекламен надпис на Найк - Just Do It, е вече в архива...На мода е "БИО", как само звучи, а?
Но какво искаме да получим, когато купуваме продукт с надпис "Био"...? Самочувствие, че можем да си го позволим? Успокоение, че се грижим за природата? Или защитаваме здравето си? Според мен и трите по равно...
Но какво означава "Био"? Произходът е от думата "Биологичен" т.е. Естествен, природо съобразен, последното е това което ми навява мисли... Ние (хората) искаме ли природосъобразен начин на живот или не искаме???
И сега всички в хор: Искаме, искаме, искаме
Обаче какво означава природосъобразен начин на живот? Какво означава живот в близост до природата в нашите разбирания? В моите означава вигвам /юрта/ пещера, където няма топла вода, няма климатик, няма хладилник, няма разнообразни храни, няма мебели, няма телевизия, интернет, автомобили и транспорт.... Има работа от тъмно до тъмно, копае се на полето, сеят се зърнени култури, ловува се и каквото даде природата - това се яде цяла година. Ако природата нещо не е на кеф, този сезон... Кофти, гориш! Ако ти върже, просто ще успееш да закърпиш годината... няма разнообразие, няма благоденствие.. това ли искаме - не вярвам.
Какво следва - "Искаме да живеем в разбиране с природата, както едно време". Ами добре, хайде да уточним което точно време, че от 5-6000 години, от както има писана история има доста времена, които са "едно време". Считаме че най-неприродосъобразния начин на живот е настапъл горе долу след техническата революция, тогава се се разработва промишленоста, тогава се появяват комините на заводите, които бълват, черен, отровен дим в небето, тогава се появява обаче и медицината.. електричеството..и дънките ( това последното не се сдържах и трябваше да го анонсирам).
Та значи след техническата революция, къде малко по-късно, къде доста по-късно, продължителноста на живота скача ей така лекичко, от около 40-45 на 70-75 години... ха сега деца кажете, това БИО ли е?
Природосъобразно ли е човек да живее 75 години ( при това дори в България средната продължителнос е 72,6 години ).. не мисля, по-скоро БИО би трябвало да е 35-40, при това на 20 вече са ти изгнили зъбите, а на 30 вече си мъдър старец.
Та нека първо решим какво искаме и после да се биеме в гърдите, че сме БИО. И нека не се подлъгваме, че хем си задоволяваме всички животински нужди, хем не пречим на природата...
неделя, 27 януари 2013 г.
Кой кой е....Миглена Кунева
Не е лошо да знаем кой кой е ..
ДА СВАЛИМ МАСКАТА!
| Автор: ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ | |
| Години: 58 | |
| e-mail: vesvasilev@aol.com | ДА 228 гласа |
| Адрес: | НЕ 213 гласа |
"НОВОТО ЛИЦЕ" НА БЪЛГАРИЯ - МЕГЛЕНА /КУНЕВА/ ПРЪМОВА
"Какво ще ни дадеш историйо от пожълтелите си страници?" Фекалии и
воня...? Не, благодаря!
Бащината фамилия Кунева днес по-приляга за създалата се ситуация.
Винаги много добре рекламираната Меглена има какво да крие. Има и защо да
спестява някои не особено лицеприятни моменти от биографията
си.
Неприятни факти, но освен маската, родните избиратели трябва да виждат и
истинското лице на новия кандидат за Президент. А лицето е грозно, по-
грозно и от маската дори. Неин съпруг е Андрей Пръмов, син на бившия
секретар на ЦК на БКП - Иван Пръмов. За "жълтата гостенка"- Меглена Кунева
не е никак трудно да надене маската на “демократка”. Тя има зад, до и над
себе си подходящите хора, които са в състояние да помогнат за това. Ето ви
и малък пример: съпругът Андрей е брат на БНТ-шефката Уляна Пръмова, а
самата Меглена пък е братовчедка на Соломон Паси. Дързост и красота ряпа
даяде…
Питам се поради що Меглена не е Пръмова ?
В соц.реалността е било опасно да носи името на баща си Кунев.Бащата на
еврокомисарката Меглена Кунева бил политически затворник в концлагера в
Белене.
Да си Пръмова днес е опасно или ще те изкарат алкохоличка или масон. Не
че и двете не са истина.
Айде сега, кажете ми, това не е ли живот тип „Докато свят светува?“ Бащата-
политзатворниk, щерката омъжена за сина на партийно величие. А по повод
масонството ще ви припомня следният факт.
Преди време видни зидари от САЩ, посетили България, Днес,в България е
модно да бъдеш зидар, защото в тази среда се въртят политико-бизнесменски
контакти, тук няма цвят и парите не миришат. Апропо, към днешна дата в
РБългария 70 НА СТО ОТ ВЛАСТТА СА МАСОНИ - ЧЛЕНОВЕ НА РАЗЛИЧНИ МАСОНСКИ
ЛОЖИ. Това означава, че не Правителствените Институции са факторите в
живота на държавата , а по скоро решенията на „зидарското” общество!
В дългият списък може да срещнем някои от най-актуалните имена в
политиката и шоубизнеса. Аз, обаче, се интересувам само от две.
ВЕЛИКА ЛОЖА НА СТАРИТЕ, СВОБОДНИ И ПРИЗНАТИ ЗИДАРИ НА БЪЛГАРИЯ
Номер 18. Андрей Пръмов – финансист, син на члена на ЦК на БКП Иван
Пръмов, брат на БНТ-шефката Уляна Пръмова и съпруг на еврокомисарката
Меглена Кунева
ЛОЖА „Б*НАЙ Б*РИТ“ (ЛОЖА „КАРМЕЛ”) – под номер две е записан Соломон Паси –
възстановител на ложата, президент на Атлантическия клуб, ексминистър на
външните работи в правителството на НДСВ, син на проф. Исак Паси
Изводи: ако разгледаме списъка, ще видим че голяма част от тях са бивши
комунистически величия. И някак да е, при положение, че социализъма беше
на власт почти половин век. Ако трябва да го кажем цинично – всички бивши
другари-настоящи зидари! От светлия комунизъм към още по светлия
капитализъм!Нали самия комунизъм е една от масонските измишльотини.
Меглена Кунева е човек като всеки друг – има си своите страхове и грехове.
Тя е католичка по вероизповедание и юристка по образование. Доктор е по
екологично право, била е асистент в Софийския университет, работила е и
като журналист в БНР. Андрей Пръмов и Меглена Кунева имат един син –
Андрей. Тя, например, никога няма да стане шофьор, защото имала страх от
коли. Имаше период в който заплатата й от 18 000 евро не стигна на г-жа
Кунева, за да си плати парното. Тя дължала към 600 лева на дружеството за
изконсумирана топлинна енергия за месеците септември, октомври, ноември и
декември 2008 г. И след като тя не може да се справи с битовизмите, как ли
го прави редовият български гражданин с 400 лева месечна заплата? Светъл
пример от звездната си кака взима и брат й, строителният предприемач
Николай Кунев, който от близо година се опитва да заживее на широко в
апартамента на покойния професор – юрист Живко Сталев.
Политическата кариера на Кунева тръгва покрай крупният бизнес на съпругът
й. Андрей – единият от тримата му синове, е високо ценен финансов
консултант у нас. Занимава се с частен бизнес, като преди две години
богатството му се оцени за над 2 млн. лв. Притежава финансова къща, дялове
от строителна фирма, участва и в туристическия бизнес. Член е на
мениджмънта на „Черноморско вино“, на фондация „Атанас Буров“ и др. Андрей
Пръмов има дялове в „Елана фонд Мениджмънт“, с предмет на дейност –
управление на холдингови дружества.
Уважаеми народе, посети тоалетната урна и пусни своя глас: евро-
политическата метреса Пръмова - новия президент на превърнатата в
тоалетна България?????
Материала е подготвен по материали на съмишленик.
http://www.bgbook.dir.bg/ptext.php?sID=1487
събота, 12 януари 2013 г.
Случка със смучка
Любовна поезия
(с ритъм, неподправена)
Надрусана кучка
Направи ми смучка!
Направи ми смучка!
Захапа, засмука... Преди да сколасам,
Със зъби написа: “Аз тука била съм!”
Черен печат ми удари в паспорта!
Но беше със чувство, не само за спорта...
И не че боли, но изглежда ужасно –
Даже и пломбите виждат се ясно!
Пичка пияна, дори не е курва –
Духа ми уж, а в изкуство се втурва!
Ми прави Манет, ми го слага във рамка...
Вратът ми гори с цветове на луканка!
Как клекна пред мен, и напълни си бузата,
И цял се излях във картини и в музика!
Награби ме тъй, че ми счупи статива –
Творбата ще кръстим “Хамалин на слива”.
Е, малко е семпла, но не и бездарна.
От вчера до днес всеки, който я мярна,
Хем цъка с език, хем с оченце ми смига,
И клати глава, сякаш вика: “А стига!”,
От сто разбирачи направо ми писна
(не “писна”, направо ми чак “живописна”)!
Един ми разправя, че карта чертала –
Да може да помни къде е ебала,
Друг обяснява за страст нестандартна,
За почерк, за стил, за любов боди-артна...
Трети, един със пресъхнала четка,
Цял се тресе пред великата гледка!
Сочат ме с пръст милиони Несмукани –
Хич не ми пука! Това не бе чукане,
А беше платно, за което ще кажат:
“Мястото му е във Ермитажът!”.
И ето – натискам десети етаж,
Веднага разбирам – не е Ермитаж,
А моят мухлясал и трайно ожулен
Артистичен панел във полите на Люлин!
Чакаш ме. Влизам. Изувам си шортите.
И почват натюрите, почват и мортите...
Четката взела, мълчиш изразително...
Знам – ще ебеш. Изобразително!
После почивка, цигара, разнежване...
Боите ще стигнат ли без да разреждаме?!
Четката, казваш, когато увисне,
Трябва в специален разтвор да се кисне!
Е чак пък специален?! Да, знам го разтвора.
И знам докъде тоз разтвор да разтвора...
Но стига съм плямпал, изпуших си фаса –
Пак идвам във теб, моя малка Пикаса!
В син период си, познавам по смучката...
Във линии общи – това беше случката.
Абонамент за:
Публикации (Atom)