неделя, 11 март 2012 г.

За Народа и неговото геройство

  Цял живот слушам, как Българския народ е герой, как е оцелявал при всякакъв геноцид, терор и какво ли още не. То не са Ромеи, Татари, Отоманци, Руснаци ( налични са и някакви междинни ) абе всякаква паплач ни е гнетяла и тормозила.
   След като поотраснах, започнах да чета малко по-странична литература, стигнах до извода, че всякакво посегателство от страна на една държава ( общност ) спрямо друга такава е единствено и само с цел икономическа изгода. Всъщност стигам до извода, че всичко на този свят е свързано с икономическата изгода и това е от времето когато има първите писани документи.. които и документи да хванете - всичко описва икономиката... или иначе казано, целта на всички наши прародители е била винаги и само да бъде колкото е възможно по-пълен хладилника в къщи ( или зимника). Огледайте се, ослушайте се , замислете се и ще разберете че съм прав... всичко се върти около храната и нейното количество. Всъщност както е казвала винаги майка ми : Който и да си, каквото и да правиш - 4-5 часа и си гладен.
   Всъщност цялото това въведение го споделих с цел да проверя как изглежда теорията ми написана, понеже аз съм сигурен, че много хора си го знаят всичко това, но никога не съм го прочитал в прав текст.

  Сега да се върнем на икономическия тормоз на нашата държава ( ако може така да се нарече) и стагнацията на изстрадалия български народ. На горкия народ има няма през 50 години му се обяснява, че трябва да стиска зъби , понеже предходния строй е бил много лош и икономиката на страната е в криза и в момента се строй държавност.
 1878 - Освобождение на България,
  до 1918 година - постоянно войни, смели български войници зле хранени и зле облечени в студ, дъжд и кал се бият и умират за.... за какво ..... целокупна Българска Държава....какво му дреме на Ганчо от Силистра, дали Българската Държава ще е до Бяло море и/или до Охридското езеро.. дреме му разбира, излъган е и му дреме, нищо че жена му и децата мизеруват в Златна Добруджа. Мизеруват защото Ганчо се бие при Равна, Вина и Лясковик.
  Сега да видим кой има сметка от цялата работа... т.е кой ще си напълни зимника по-добре... ами не е Ганчо. Ганчовия зимник е празен... той е в не изгодно положение, изяли са всичките запаси, други няма, продава земята... и е принуден да работи при каквито и да е условия, само и само за насъщния...има да изхранва жена има и 3-4 деца, който го гледат в ръцете когато се прибира в къщи... и Ганчо работи ...при мизерно заплащане за чорбаджията, който има още 1000 Ганчовци, който и те работят за насъщния, Чорбаджията взима изработения продукт и го транспортира до мечтаното Бяло Море и/или Охридското езеро.. а на Ганчо ми се казва че времето е тежко, има глад, не може да му се вдигне трудовото възнаграждение, но ако толкова не иска, още 10 чакат на опашка за неговото място. И е така чакат и не са 10 - по-вече са...

   Познато ли вие ? До болка ни е познато.. и на нашите родители им е познато и те са го чували, само че при нас е световна икономическа криза, а при нашите родители е бил злобния западен капитализъм и породената от него Втора световна война..
 Мдаааа, нещата се повтарят, има леки различия в краските, в начина на принуждаване да се работи за чорбаджията, но крайния резултат е същия... Криза, няма пари, няма храна....трябва да работиш за насъщния.

  Сега ни се казва че ПАК трябва да стискаме, да пазим финансова дисциплина, защото сме в криза. ПАК сме насъскани един срещу друг, ПАК се следим , дебнем и коладим и всичко това , защото като се приберем в къщи вечер ни гледат в ръцете какво сме донесли и ще напълним ли хладилника...

  Стига вече сме стискали, нека да се поглезим... Гърция била в криза... щели сме да станем като Гърция, ами нека да станем като в Гърция, нека Пенсиите паднат от 800 на 650 Е. Нека си поживеем 20 години ( било живот на кредит... ми нека, ), нека бъдат първите 20 години в който Българите ще живеят. Пък като минат годините и изхарчим парите , ще ни ги опростят ( виж Гърция), ако пък не искат да ни ги опростят, ще вдигнем революция и откажем да ги плащаме ( виж СССР 1918 г.).

 вие как мислите ... не е ли време да си поживеем , пък макар и да трябва после някой друг да плаща, всъщност нека един път някой друг да плати, стига все ние сме плащали ...

 извинявам се за депресията, просто исках да си излея мъката ...