Гледах руски филм,
направо полудях.
Ходех като щур,
не говорех и не спах.
Името не помня,
ала не е и важно това.
Просто знайте,
че филмите от Русия са пълни с тъпня.
Та значи една героиня,
с дълга руса коса.
Стоеше стиснала устни
и мърдаше едвам с крака.
До нея, явно мъжът й,
се държеше за главата
и в продължение на минути,
си скубеше косата.
След това дойде трети,
героинята беше във възторг.
Каза на мъжа си, че го мрази,
но той пък се оказа горд.
Извади своята ръкавица
и плясна новия през лицето.
И вярвайте ми, десет минути след това,
те просто си миха ръцете.
Когато накрая филма свърши.
аз останах с празна душа.
Не гледайте Руски филми,
защото са пълни с тъпня.
Написал съм го 1998-а година, по подов класическия руски сериал " Петербургските Потайности" във ВНВСУ "Л. Каравелов"
събота, 11 февруари 2012 г.
събота, 4 февруари 2012 г.
Относно Рекламните Брошури
И така,
В къщи си имам едно отроче. Още няма 6 месеца но е близко до тях..и понеже с майка му постоянно търсим с какво да го забавляваме, само и само да имаме 5 минути свободни винаги се оглеждаме за заинтригуващи неща.
Играчките имат някакъв успех, но е минимален. Какво беше учудването ми, когато малкия фарфалак успя да докопа една рекламна брошура на хранителен хипер маркет в жълти и червени цветове. Цветовете е ясно, че правят впечатление, освен това самата брошура е лъскава и когато я мачкаш - шумоли. То не беше радост, не беше чудо ( малко са я пипали, много хора и не е с особена висота на чистотата, но нали все пак градим и имунитет).
И тогава ме осени просветление, ние купувачите сме като бебетата. За да обърнем внимание трябва да е шарено, лъскаво и да издава шум. Веднага кълвем.
Една рекламата, ако не притежава ли тези основни качества - не е никаква реклама.
Но ако ние, потенциалните клиенти сме като бебета и ни третират като бебета, и се държим като бебета, то тогава кои са родителите ни. Кой се грижи за нас. И кой ни предпазва.
Ами ако този който ни пъха рекламата в ръцете не иска да ни предпази, а иска да се възползва от нас ... можем ли да му се доверим? А можем ли да се самопредпазим?
В къщи си имам едно отроче. Още няма 6 месеца но е близко до тях..и понеже с майка му постоянно търсим с какво да го забавляваме, само и само да имаме 5 минути свободни винаги се оглеждаме за заинтригуващи неща.
Играчките имат някакъв успех, но е минимален. Какво беше учудването ми, когато малкия фарфалак успя да докопа една рекламна брошура на хранителен хипер маркет в жълти и червени цветове. Цветовете е ясно, че правят впечатление, освен това самата брошура е лъскава и когато я мачкаш - шумоли. То не беше радост, не беше чудо ( малко са я пипали, много хора и не е с особена висота на чистотата, но нали все пак градим и имунитет).
И тогава ме осени просветление, ние купувачите сме като бебетата. За да обърнем внимание трябва да е шарено, лъскаво и да издава шум. Веднага кълвем.
Една рекламата, ако не притежава ли тези основни качества - не е никаква реклама.
Но ако ние, потенциалните клиенти сме като бебета и ни третират като бебета, и се държим като бебета, то тогава кои са родителите ни. Кой се грижи за нас. И кой ни предпазва.
Ами ако този който ни пъха рекламата в ръцете не иска да ни предпази, а иска да се възползва от нас ... можем ли да му се доверим? А можем ли да се самопредпазим?
За Виното, Бирата и Хората
Здравейте,
от известно време ме гложди една теория.
Винаги съм харесвал бира. Светла бира. Тъмната бира не е моето питие, но светлата бира ми е любима - зиме, лете, лекоохладена (не потна ) светла бира.
Обратно на бирата, никога не съм харесвал виното. Не че не съм пил вино, но да кажем, че просто не ми е по вкуса и ако имам възможност, го избягвам.
Наскоро гледах по телевизията за древните цивилизации в Средиземно море и каква е връзката на Старогръцката митология с историческите факти. И в този момент аз получих прозрение.
Бирата е била питието на боговете... вкусово погледнато, няма как да е било виното - била е Бирата.
Просто едно време на Бирата са и викали "Вино". Защо са го правели не знам, но е факт, единствената причина за която се сещам , че всъщност на това е вследствие на другия факт. Гърците са казвали на житото - грозде. Факт е и това. просто е стана грешка в превода :)
и така като извод:
Дионисий е предводителя на бираджиите ( в края на краищата да сте виждали бираджия , който не е брадясал?) :) - и гърците са произвеждали Бира в количества, които са впечатлили целия свят :).
Според мен объркването е станало впоследствие когато се е появило християнството. Понеже Христос и Християнската църква са свързани с виното ( Според мен заради червения му цвят) и е решено че гърците трябва да пият Вино.
от известно време ме гложди една теория.
Винаги съм харесвал бира. Светла бира. Тъмната бира не е моето питие, но светлата бира ми е любима - зиме, лете, лекоохладена (не потна ) светла бира.
Обратно на бирата, никога не съм харесвал виното. Не че не съм пил вино, но да кажем, че просто не ми е по вкуса и ако имам възможност, го избягвам.
Наскоро гледах по телевизията за древните цивилизации в Средиземно море и каква е връзката на Старогръцката митология с историческите факти. И в този момент аз получих прозрение.
Бирата е била питието на боговете... вкусово погледнато, няма как да е било виното - била е Бирата.
Просто едно време на Бирата са и викали "Вино". Защо са го правели не знам, но е факт, единствената причина за която се сещам , че всъщност на това е вследствие на другия факт. Гърците са казвали на житото - грозде. Факт е и това. просто е стана грешка в превода :)
и така като извод:
Дионисий е предводителя на бираджиите ( в края на краищата да сте виждали бираджия , който не е брадясал?) :) - и гърците са произвеждали Бира в количества, които са впечатлили целия свят :).
Според мен объркването е станало впоследствие когато се е появило християнството. Понеже Христос и Християнската църква са свързани с виното ( Според мен заради червения му цвят) и е решено че гърците трябва да пият Вино.
Абонамент за:
Публикации (Atom)