Морен орач из нивата сееше,
        сееше в ровки бразди,
руен се пот от челото му лееше
        и по космати гърди.

Гледах как фърляше весело семето -
        чисти и здрави зърна.
Сей, земеделецо, днес му е времето,
        фърляй добри семена.

С жътва богата, със спор, изобилие
        бог ще труда надари,
честно и славно е твойто усилие,
        бодро засявай, ори.

*

Зная сеячи и други във нивата -
        в другата нива у нас:
там ще поникне трънакът, копривата,
        не позлатеният клас.

Гнило е семето в почвата плодната,
        дето го пръскат они,
плодове грозни ще бликнат в народната
        нивица, грозни злини.

Хранят с отрова това поколение,
        с дело, с примери и с реч...
Бъдеще страшно ще жънем в смущение,
        жънем го даже ний веч...

*

Сейте, сеячи, доброто засявайте
        в младата нива у нас,
истини здрави в душите втълпявайте,
        важен е днешния час.

Сейте ламтеж къмто правда божествена,
        сейте любов - не вражда,
милост в сърцата и обич мъжествена
        къмто дълга и труда.

Жадна за хубаво семе е нивата,
        силна е, сочна е тя:
всичко се фаща в горката, родливата:
        бурен и клас, и цветя.

© Иван Вазов, 1900


Извод: нещата са си същите от 113 години насам...