Коментар за наградите на БГ радио

от Теодор Михайлов

25.05.2015

  Не много кратък обзор на годишните награди на БГ Радио

Наско от БТР пее в съпровод от гайди, тъпани и тамбури, силно гримирани момичета в народни носии играят хоро. Спомняме си, че за последно го видяхме на миналогодишните БГ Радио награди и стискаме палци да го видим пак по същото време догодина. Е, сбъдна се!

Обявяват Рафи Богосян за водещ, но той пее. Дано да е само една песен. Кавър на парче на Тодор Колев с текст с вътрешно ведомствен хумор. Спира да пее и се започва с хумора на Робин Кафалиев. Некои хора е добре само да пеят без да водят. Щото той и Део води, води, та пропя. Но това е друга тема, сега продължаваме напред.

   Графа излиза с близначки да дава награда за дебют. Според мен просто връща някоя от стотиците му дадени от БГ Радио през годините. Печели Жана Зукърбърг. Или май беше Щроселхот. Или Луфтвафе или Юбердерлиндерщрасе. Все тая, за нас това е Жана Самурая, сещате се.

   Стенли пее, Митко Кърнев китара, Данчо Караджов също пее, Любо Киров на барабаните, Косьо Цеков на синтезатор и (май) Косьо Марков на китара. Китка от техни парчета, не е зле, старите кучета са си стари кучета.

   Рафи и аламинутни шеги, Саня Армутлиева и Гого Лозанов дават награда за албум. И те пускат "смешки" и пак ни е тъпо, най-вече заради тях. Печели БТР за албума си с име "Защо". Защо? Ебаси иронията. Защо, бе, защо?!

   И тук не се минава без Крисия и ЩЕБЪДЕДЕЦКАПЛАНЕЕЕТААААА. Пушим на терасата докато мине.

   Награда за БГ изпълнител дава Лили Павлова. Говори за магистрала Струма и опит за хумор. Оглеждам се за чук, с който да си разбия капачката на коляното, че голям смях пада и ше пукна направо.Печели Криско. Сещаме се за финала на "Великолепната седморка" и репликата "Накрая винаги печелят селяните".

   Мария Илиева пее хит от далечното минало с чичовци, вероятно бой банда от 80-те, сега туристи на Слънчака. Единият има мустак. Това се брои международното участие май, ние го броим пропуск за още една цигара на терасата.

   Номинация за певица. Чичовците от парчето с Мария Илиева, които се оказват Ийст Севънтийн, обявяват Михаела Филева. Не знаем коя е, но има дълги крака.

   Пеят некви рапъри уонаби, Павел и Венци. Повече скачат, добре че има балерина да се чекне, че пак щяхме да пушим. Обаче изненада, нахлуват булите с народни носии от началото. Явно се лутат зад сцената половин час и са решили да си тръгнат напряко.

Награда за дует/трио. Аз бих я дал на Влади и Ампов и Графа, щото не знам дали забелязвате, но нищо не е взел до сега. Обаче печели ЩЕБЪДЕДЕЦКАПЛАНЕЕЕТААААА и Крисия. Не разбираме дуо ли е, трио ли е, но продължаваме напред, а там вече пее Жана Щепселхоф. А Жана пее, пее, не е като да не пее, как я търпят там не знам.

   После пее певицата на годината с дългите крака. Ама е с дълга рокля и отиваме да пушим на терасата.

   Пее Графа. Няма начин да не му дадат награда вече, що да им пее иначе. Второ парче запява, запяват с него и дългите крака с наградата за певица на годината.

   Следва награда за клип. Радио я дава. Знам, че сте в шок, и аз съм, но напомням, за да не пропуснете. Теодоси Спасов и нещо в кожени гащи ще я връчат. Тръпнем! И победителят еееее, неговото име еееее, ЩЕБЪДЕДЕЦКАПЛАНЕЕЕТААААА! Това освен, че го слушаме, ще трябва и да го гледаме. Поглеждаме към вените си и си мислим за бензинов трион, че да е сигурно.

   И тъкмо поемаме въздух след наградата за клип, излиза кметът на Бургас и дава награда на Тони Димитрова за Вдъхновител. Не казват кой е вдъхновила, но публиката пляска много, явно е доволна, че скоро всичко свършва. Почва да пее "Ах, морето", а ние благодарим за жеста, че и без това много ни се пушеше.

   Награда за текст. Печелят дългите крака, печелим и ние, щото ги разхожда по сцената.

   Пее звезда от Екс Фактор. Пак тръгвам към терасата. Свършват ми цигарите, много пуша на тия награди, дано да е към края си всичко това, че и без това ще стане ебасидългиястатус, чуек.

   Нещото с кожени гащи отпреди малко пее. Не можем да пушим толкова много, този път си мием зъбите, че стана 100 часа.БГ песен става "Видимо доволни" на Мария Илиева и Криско. Тука гледаме видимо дебилно и търсим чугунен радиатор за да си разбием кухите чутури за да се свърши тая мъка, но радиатор няма.

   Пее Рут. Ми, добре.

   Награда за група взимат БТР. Честно е, все пак са били път до Благоевград, пък и пяха в началото. Догодина ще ги видим пак.

   Певица пее "Притури са планината". Техно аранжимент и Теодоси Спасов на кавал. Ония, дето се лутаха по сцената одеве, с народните носии, пак излизат на сцената, явно още търсят изхода. А ние чуваме, че това е краят и изпадаме в нирвана. Останала ни е една цигара и отиваме да я изпушим с кеф на терасата. Щото колкото и нелепо да е нещо, то винаги има край. Също както и този обзор.

и още един път:

Автор

Теодор Михайлов

източник:

https://www.facebook.com/teodormihailov/posts/10206441035122442?fref=nf&pnref=story

Какво им става на българските журналисти...?

Искам да задам въпрос на българските журналисти.

 - Защо не задавате въпроси на които отговорите трябва да са ДА или НЕ? Въпроси на които не може да се отговори уклончиво...

пример за върпрос:

     Искам да задам следния въпрос, за да си направя своите изводи за способностите на кандидат политиците:
     - Какво смятате да свършите през 4-те години в парламента, ако ви изберем, но не получите пълно мнозинство?
      Моля вникнете във въпроса. Не питам какво искате да направите, за какво ще се борите, за какво си мечтаете, какви идеи ще защитавате или в името на кого ще работите...
      Питам: Какво ще свършите?
      Мoля развийте отговора във времето. Първите шест месеца, първата година, втората, третата..

     Кандидатствате за работа все пак.

     И моля, ако започнат да си декламират заучените реплики... Изкючете им микрофона, а при повторна ситуация - изгонете ги от студиото... Както работодател, би действал спрямо некадърен служител.


******

С нетърпение отчаквам първия журналист който ще зададе този или подобен въпрос..

Писмо до Дейвид Камерън

Здравей бай Дидо,

  пише ти един българин от Своге. Tи шоколад "Кума Лиса" ял ли си? Е, там е Своге.
  Та бай Дидо, снощи когато се прибрах, реших да пусна телевизора и да се образовам относно световните ситуации. Чувам моля те, че ще се цепите, люспите, разделяте и мравчите ( ние сме го минали туй и ги разбираме тея неща).референдум ще си правят ония с поличките? Не мога да го асимилирам... Мен са ме учили като малък ( сега никой не ще да ме учи), че в загниващия капитализъм, правата на човека се потъпкват... Та да питам, как така сте ги пуснали да гласуват по съвест?
  Мислих, мислих и реших, че си хитър ... Като партизанин си хитър, като Цола Драгойчева, 'дето има една дума... Сигурно или ще фалшифицираш изборния резултат, или ще купиш гласове, или просто  каквото и да реши референдума ти няма да го вземеш в предвид, а ще правиш каквото си решил ( при нас друг вариант няма).
 Обаче бай Дидо, от личен опит да ти кажа... Лошите чувства остават.... и за това аз мисля да ти предложа една страхотна за теб далавера... Ще се облажиш до 9-о коляно...махай ги тея скочове, вземи нас. Анексирай ни. Анексирай ни, както Путин, Крим. Анексирай ни, както Хитлер, Австрия. Виж, няма проблеми, никой никаква сериозна забележка не казва.
   Обмисли моето предложение... Пак ще си начело на 4 области...Англия, Уелс, Северна Ирландия и България, а ние пък ще станем Великобританци.
   Винаги съм искал да бъда, великобританец. Раждаш се и веднага почваш да говориш английски. Имаш си голямо метро в доста градове. Националната парична единица ти са Паунд-и.Нямаш забрана за Шенген.....
   Най - голямата ти далавера, ще е че ние българите, няма да емигриране към Великобритания, този загнил стълб на капитализма, където има експлоатация на човека от човека.
  Помисли си, но си помисли хубаво и най-вече, бързо..защото и други питат за нас

Искрено надяващ се да вземеш правилното решение,

Вечно твой, Калин.

КОЙ лъже? КОЙ?

Автор: Любомир Кърджилов
Копирано от:  http://m.dariknews.bg/11299172

Предлагам да определим 21 юли, като "ден на лъжливото овчарче".
Да учредим приз "Лъжливото овчарче", който да връчваме на изявили се в тази област политици, общественици, банкери, журналисти, всякакви специалисти.
На този ден ще присъждаме почетния приз "Лъжливо овчарче" на този от тях, който се е представил най-добре!
И така, предлагам първия носител на тази престижна награда да бъде уважавания от мен, и сигурен съм, от всички вас банкер - гуверньорът на БНБ, г-н Иван Искров!

Нека проследим какво говореше уважаваният от нас банкер и неговия пресцентър и защо получава този приз.

17 юни 2014 г.
Атаката срещу КТБ се развива повече от седмица. До този момент ни дума от БНБ
"Банковата система е стабилна, с висока ликвидност и капиталова адекватност". Това се казва в съобщение на БНБ.
„По повод на публикации и предположения в медиите относно Корпоративна търговска банка Българската народна банка заявява, че внимателно и отблизо следи развитието на целия банков сектор, включително и на споменатата банка".
Заради следващия цитата ние смятаме, че г-н Искров е достоен да получи приза!
"БНБ разполага с подробни актуални данни за цялата банкова система. На базата на тази информация БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално", категорични са от БНБ.
20 юни 2014 г.
"Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, което означава, че всички банкови операции от банката са спрени. Това се казва в съобщение на Българската народна банка. Малко преди обяд в банката е получено съобщение от Корпоративна търговска банка, в което се информира за „изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички банкови операции".
"На това основание и с решение на Управителния съвет на БНБ Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор. От този момент правата на акционерите са отнети и са назначени квестори".
Както се казва - без коментар.
22 юни 2014 година
"Корпоративна търговска банка и нейното дъщерно дружество „Креди Агрикол - България", което от днес също е под специален надзор, ще отворят на 21 юли в 9.00 часа", съобщиха от Българска народна банка.
Заради тези думи г-н Искров безапелационно побеждава в оспорваната борба между него и редица политици, също много уважавани от нас, които се напънаха и направиха и невъзможното за да спечелят приза "лъжливото овчарче", но уви се провалиха.
И по нататък:
"Правителството и БНБ ще осигурят необходимата ликвидна подкрепа на банковата група, за да се удовлетворят в пълния размер задълженията й към нейните клиенти", съобщават от БНБ.
"Необходимите действия ще бъдат предприети до 20 юли т.г. Корпоративна търговска банка и нейното дъщерно дружество ще отворят на 21 юли в 9.00 ч. "
Невероятно обещание, което може да направи само човек, достоен за нашия приз!

27 юни 2014 г.
"Корпоративна търговска банка не е фалирала. Вложителите й не трябва да се притесняват. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров на извънредна пресконференция, след като банката излезе със специално съобщение, че Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор заради опасност от неплатежоспособност".
Вече никой не трябва да се притеснява, победителят е ясен и това е уважаваният от нас г-н Иван Искров!

11 юли 2014 г.
"Сметките на гражданите и фирмите в Корпоративна търговска банка ще бъдат прехвърлени в "Креди Агрикол България", която ще бъде одържавена. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров. Всеки ще може да разполага със своите сметки в пълен размер, обяви гуверньорът на БНБ. Както е предвидено, вложителите ще имат достъп до своите сметки на 21 юли 2014 г., посочи Искров".
Вложителите ще имат достъп на 21 юли единствено до този текст за да научат кой е номиниран и кой печели приза "Лъжливото овчарче".

11 юли 2014 г.
"Чрез трето лице мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев е изтеглил в кеш близо 205 887 223 лева, като по-голямата част от сумата е била в евро. Това се е случило на 19 юни, като парите са взети само срещу разписка."
"Да искаме ежедневен контрол на място в банка, е все едно да настояваме за катаджия на всеки километър, защото има катастрофи от време на време. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров, помолен да коментира въпроса защо ситуацията в Корпоративна търговска банка не е видяна по-рано от централната банка."
Ха сега де!

15 юли 2014 година
"Заради липса на политически консенсус БНБ продължава работата си по процедурата за специален надзор на групата на Корпоративна търговска банка, която към момента е за срок от три месеца, съобщават от пресцентъра на централната банка.
Това означава, че ако не се случат предлаганите от БНБ законодатени промени, гражданите и фирмите, които имат сметки в Корпоративна търговска банка или в Креди Агрикол България може да се наложи да чакат по-дълго от 21 юли."
Народът има една поговорка: "От болната глава на здравата!"

21 юли 2014 година

След като на 21 юли КТБ и Креди Агрикол не отвориха врати, поне една врата може да се отвори, тази на БНБ, и след това да се затвори зад гърба на многоуважавания от всички нас г-н Иван Искров.

Тематична дискусия в блог-а на г-н Иво Инджев

http://ivo.bg/2013/03/03/%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82-3-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8/


дали коментарите не са по-добри от цялата тема ???

Морен орач из нивата сееше,
        сееше в ровки бразди,
руен се пот от челото му лееше
        и по космати гърди.

Гледах как фърляше весело семето -
        чисти и здрави зърна.
Сей, земеделецо, днес му е времето,
        фърляй добри семена.

С жътва богата, със спор, изобилие
        бог ще труда надари,
честно и славно е твойто усилие,
        бодро засявай, ори.

*

Зная сеячи и други във нивата -
        в другата нива у нас:
там ще поникне трънакът, копривата,
        не позлатеният клас.

Гнило е семето в почвата плодната,
        дето го пръскат они,
плодове грозни ще бликнат в народната
        нивица, грозни злини.

Хранят с отрова това поколение,
        с дело, с примери и с реч...
Бъдеще страшно ще жънем в смущение,
        жънем го даже ний веч...

*

Сейте, сеячи, доброто засявайте
        в младата нива у нас,
истини здрави в душите втълпявайте,
        важен е днешния час.

Сейте ламтеж къмто правда божествена,
        сейте любов - не вражда,
милост в сърцата и обич мъжествена
        къмто дълга и труда.

Жадна за хубаво семе е нивата,
        силна е, сочна е тя:
всичко се фаща в горката, родливата:
        бурен и клас, и цветя.

© Иван Вазов, 1900


Извод: нещата са си същите от 113 години насам...

Българи в чужбина

(или романтичната страна на медала)


По спомените на един познат англичанин.


         Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други.
          Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!
         Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чукаха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чукам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо ебане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по шибаната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди наща. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.
   
***

        Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш клуба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано - защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.
      Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
       Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чукали в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.
      Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...



автор: nikola666