Случка със смучка

Любовна поезия 

(с ритъм, неподправена)

Надрусана кучка
Направи ми смучка! 

Захапа, засмука... Преди да сколасам,
Със зъби написа: “Аз тука била съм!” 

Черен печат ми удари в паспорта!
Но беше със чувство, не само за спорта...
И не че боли, но изглежда ужасно –
Даже и пломбите виждат се ясно! 

Пичка пияна, дори не е курва –
Духа ми уж, а в изкуство се втурва!
Ми прави Манет, ми го слага във рамка...
Вратът ми гори с цветове на луканка! 

Как клекна пред мен, и напълни си бузата,
И цял се излях във картини и в музика!
Награби ме тъй, че ми счупи статива –
Творбата ще кръстим “Хамалин на слива”. 

Е, малко е семпла, но не и бездарна.
От вчера до днес всеки, който я мярна,
Хем цъка с език, хем с оченце ми смига,
И клати глава, сякаш вика: “А стига!”, 

От сто разбирачи направо ми писна
(не “писна”, направо ми чак “живописна”)! 

Един ми разправя, че карта чертала –
Да може да помни къде е ебала, 

Друг обяснява за страст нестандартна,
За почерк, за стил, за любов боди-артна... 

Трети, един със пресъхнала четка,
Цял се тресе пред великата гледка! 

Сочат ме с пръст милиони Несмукани –
Хич не ми пука! Това не бе чукане,
А беше платно, за което ще кажат:
“Мястото му е във Ермитажът!”. 

И ето – натискам десети етаж,
Веднага разбирам – не е Ермитаж,
А моят мухлясал и трайно ожулен
Артистичен панел във полите на Люлин! 

Чакаш ме. Влизам. Изувам си шортите.
И почват натюрите, почват и мортите...
Четката взела, мълчиш изразително...
Знам – ще ебеш. Изобразително! 

После почивка, цигара, разнежване...
Боите ще стигнат ли без да разреждаме?! 

Четката, казваш, когато увисне,
Трябва в специален разтвор да се кисне!
Е чак пък специален?! Да, знам го разтвора.
И знам докъде тоз разтвор да разтвора... 

Но стига съм плямпал, изпуших си фаса –
Пак идвам във теб, моя малка Пикаса! 

В син период си, познавам по смучката...

Във линии общи – това беше случката.

Публикувано на 28-05-2003 @ 23:33:10 EEST от drinkadot