Тематична дискусия в блог-а на г-н Иво Инджев
http://ivo.bg/2013/03/03/%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82-3-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8/
дали коментарите не са по-добри от цялата тема ???
вторник, 28 януари 2014 г.
сряда, 30 октомври 2013 г.
Морен орач из нивата сееше,
сееше в ровки бразди,
руен се пот от челото му лееше
и по космати гърди.
сееше в ровки бразди,
руен се пот от челото му лееше
и по космати гърди.
Гледах как фърляше весело семето -
чисти и здрави зърна.
Сей, земеделецо, днес му е времето,
фърляй добри семена.
чисти и здрави зърна.
Сей, земеделецо, днес му е времето,
фърляй добри семена.
С жътва богата, със спор, изобилие
бог ще труда надари,
честно и славно е твойто усилие,
бодро засявай, ори.
бог ще труда надари,
честно и славно е твойто усилие,
бодро засявай, ори.
*
Зная сеячи и други във нивата -
в другата нива у нас:
там ще поникне трънакът, копривата,
не позлатеният клас.
в другата нива у нас:
там ще поникне трънакът, копривата,
не позлатеният клас.
Гнило е семето в почвата плодната,
дето го пръскат они,
плодове грозни ще бликнат в народната
нивица, грозни злини.
дето го пръскат они,
плодове грозни ще бликнат в народната
нивица, грозни злини.
Хранят с отрова това поколение,
с дело, с примери и с реч...
Бъдеще страшно ще жънем в смущение,
жънем го даже ний веч...
с дело, с примери и с реч...
Бъдеще страшно ще жънем в смущение,
жънем го даже ний веч...
*
Сейте, сеячи, доброто засявайте
в младата нива у нас,
истини здрави в душите втълпявайте,
важен е днешния час.
в младата нива у нас,
истини здрави в душите втълпявайте,
важен е днешния час.
Сейте ламтеж къмто правда божествена,
сейте любов - не вражда,
милост в сърцата и обич мъжествена
къмто дълга и труда.
сейте любов - не вражда,
милост в сърцата и обич мъжествена
къмто дълга и труда.
Жадна за хубаво семе е нивата,
силна е, сочна е тя:
всичко се фаща в горката, родливата:
бурен и клас, и цветя.
силна е, сочна е тя:
всичко се фаща в горката, родливата:
бурен и клас, и цветя.
Извод: нещата са си същите от 113 години насам...
петък, 4 октомври 2013 г.
Българи в чужбина
(или романтичната страна на медала)
По спомените на един познат англичанин.
Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други.
Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!
Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чукаха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чукам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо ебане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по шибаната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди наща. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.
***
Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш клуба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано - защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.
Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чукали в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.
Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...
автор: nikola666
(или романтичната страна на медала)
По спомените на един познат англичанин.
Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други.
Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!
Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чукаха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чукам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо ебане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по шибаната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди наща. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.
***
Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш клуба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано - защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.
Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чукали в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.
Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...
автор: nikola666
неделя, 27 януари 2013 г.
Био, био и пак био...
Всички сме постоянно заливани от термина "Био" в нашия живот. Всичко което цели нашите покупателни възможности е "Био". Това е новия рекламен трик... Терминът "Био". Великия рекламен надпис на Найк - Just Do It, е вече в архива...На мода е "БИО", как само звучи, а?
Но какво искаме да получим, когато купуваме продукт с надпис "Био"...? Самочувствие, че можем да си го позволим? Успокоение, че се грижим за природата? Или защитаваме здравето си? Според мен и трите по равно...
Но какво означава "Био"? Произходът е от думата "Биологичен" т.е. Естествен, природо съобразен, последното е това което ми навява мисли... Ние (хората) искаме ли природосъобразен начин на живот или не искаме???
И сега всички в хор: Искаме, искаме, искаме
Обаче какво означава природосъобразен начин на живот? Какво означава живот в близост до природата в нашите разбирания? В моите означава вигвам /юрта/ пещера, където няма топла вода, няма климатик, няма хладилник, няма разнообразни храни, няма мебели, няма телевизия, интернет, автомобили и транспорт.... Има работа от тъмно до тъмно, копае се на полето, сеят се зърнени култури, ловува се и каквото даде природата - това се яде цяла година. Ако природата нещо не е на кеф, този сезон... Кофти, гориш! Ако ти върже, просто ще успееш да закърпиш годината... няма разнообразие, няма благоденствие.. това ли искаме - не вярвам.
Какво следва - "Искаме да живеем в разбиране с природата, както едно време". Ами добре, хайде да уточним което точно време, че от 5-6000 години, от както има писана история има доста времена, които са "едно време". Считаме че най-неприродосъобразния начин на живот е настапъл горе долу след техническата революция, тогава се се разработва промишленоста, тогава се появяват комините на заводите, които бълват, черен, отровен дим в небето, тогава се появява обаче и медицината.. електричеството..и дънките ( това последното не се сдържах и трябваше да го анонсирам).
Та значи след техническата революция, къде малко по-късно, къде доста по-късно, продължителноста на живота скача ей така лекичко, от около 40-45 на 70-75 години... ха сега деца кажете, това БИО ли е?
Природосъобразно ли е човек да живее 75 години ( при това дори в България средната продължителнос е 72,6 години ).. не мисля, по-скоро БИО би трябвало да е 35-40, при това на 20 вече са ти изгнили зъбите, а на 30 вече си мъдър старец.
Та нека първо решим какво искаме и после да се биеме в гърдите, че сме БИО. И нека не се подлъгваме, че хем си задоволяваме всички животински нужди, хем не пречим на природата...
Но какво искаме да получим, когато купуваме продукт с надпис "Био"...? Самочувствие, че можем да си го позволим? Успокоение, че се грижим за природата? Или защитаваме здравето си? Според мен и трите по равно...
Но какво означава "Био"? Произходът е от думата "Биологичен" т.е. Естествен, природо съобразен, последното е това което ми навява мисли... Ние (хората) искаме ли природосъобразен начин на живот или не искаме???
И сега всички в хор: Искаме, искаме, искаме
Обаче какво означава природосъобразен начин на живот? Какво означава живот в близост до природата в нашите разбирания? В моите означава вигвам /юрта/ пещера, където няма топла вода, няма климатик, няма хладилник, няма разнообразни храни, няма мебели, няма телевизия, интернет, автомобили и транспорт.... Има работа от тъмно до тъмно, копае се на полето, сеят се зърнени култури, ловува се и каквото даде природата - това се яде цяла година. Ако природата нещо не е на кеф, този сезон... Кофти, гориш! Ако ти върже, просто ще успееш да закърпиш годината... няма разнообразие, няма благоденствие.. това ли искаме - не вярвам.
Какво следва - "Искаме да живеем в разбиране с природата, както едно време". Ами добре, хайде да уточним което точно време, че от 5-6000 години, от както има писана история има доста времена, които са "едно време". Считаме че най-неприродосъобразния начин на живот е настапъл горе долу след техническата революция, тогава се се разработва промишленоста, тогава се появяват комините на заводите, които бълват, черен, отровен дим в небето, тогава се появява обаче и медицината.. електричеството..и дънките ( това последното не се сдържах и трябваше да го анонсирам).
Та значи след техническата революция, къде малко по-късно, къде доста по-късно, продължителноста на живота скача ей така лекичко, от около 40-45 на 70-75 години... ха сега деца кажете, това БИО ли е?
Природосъобразно ли е човек да живее 75 години ( при това дори в България средната продължителнос е 72,6 години ).. не мисля, по-скоро БИО би трябвало да е 35-40, при това на 20 вече са ти изгнили зъбите, а на 30 вече си мъдър старец.
Та нека първо решим какво искаме и после да се биеме в гърдите, че сме БИО. И нека не се подлъгваме, че хем си задоволяваме всички животински нужди, хем не пречим на природата...
Кой кой е....Миглена Кунева
Не е лошо да знаем кой кой е ..
ДА СВАЛИМ МАСКАТА!
| Автор: ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ | |
| Години: 58 | |
| e-mail: vesvasilev@aol.com | ДА 228 гласа |
| Адрес: | НЕ 213 гласа |
"НОВОТО ЛИЦЕ" НА БЪЛГАРИЯ - МЕГЛЕНА /КУНЕВА/ ПРЪМОВА
"Какво ще ни дадеш историйо от пожълтелите си страници?" Фекалии и
воня...? Не, благодаря!
Бащината фамилия Кунева днес по-приляга за създалата се ситуация.
Винаги много добре рекламираната Меглена има какво да крие. Има и защо да
спестява някои не особено лицеприятни моменти от биографията
си.
Неприятни факти, но освен маската, родните избиратели трябва да виждат и
истинското лице на новия кандидат за Президент. А лицето е грозно, по-
грозно и от маската дори. Неин съпруг е Андрей Пръмов, син на бившия
секретар на ЦК на БКП - Иван Пръмов. За "жълтата гостенка"- Меглена Кунева
не е никак трудно да надене маската на “демократка”. Тя има зад, до и над
себе си подходящите хора, които са в състояние да помогнат за това. Ето ви
и малък пример: съпругът Андрей е брат на БНТ-шефката Уляна Пръмова, а
самата Меглена пък е братовчедка на Соломон Паси. Дързост и красота ряпа
даяде…
Питам се поради що Меглена не е Пръмова ?
В соц.реалността е било опасно да носи името на баща си Кунев.Бащата на
еврокомисарката Меглена Кунева бил политически затворник в концлагера в
Белене.
Да си Пръмова днес е опасно или ще те изкарат алкохоличка или масон. Не
че и двете не са истина.
Айде сега, кажете ми, това не е ли живот тип „Докато свят светува?“ Бащата-
политзатворниk, щерката омъжена за сина на партийно величие. А по повод
масонството ще ви припомня следният факт.
Преди време видни зидари от САЩ, посетили България, Днес,в България е
модно да бъдеш зидар, защото в тази среда се въртят политико-бизнесменски
контакти, тук няма цвят и парите не миришат. Апропо, към днешна дата в
РБългария 70 НА СТО ОТ ВЛАСТТА СА МАСОНИ - ЧЛЕНОВЕ НА РАЗЛИЧНИ МАСОНСКИ
ЛОЖИ. Това означава, че не Правителствените Институции са факторите в
живота на държавата , а по скоро решенията на „зидарското” общество!
В дългият списък може да срещнем някои от най-актуалните имена в
политиката и шоубизнеса. Аз, обаче, се интересувам само от две.
ВЕЛИКА ЛОЖА НА СТАРИТЕ, СВОБОДНИ И ПРИЗНАТИ ЗИДАРИ НА БЪЛГАРИЯ
Номер 18. Андрей Пръмов – финансист, син на члена на ЦК на БКП Иван
Пръмов, брат на БНТ-шефката Уляна Пръмова и съпруг на еврокомисарката
Меглена Кунева
ЛОЖА „Б*НАЙ Б*РИТ“ (ЛОЖА „КАРМЕЛ”) – под номер две е записан Соломон Паси –
възстановител на ложата, президент на Атлантическия клуб, ексминистър на
външните работи в правителството на НДСВ, син на проф. Исак Паси
Изводи: ако разгледаме списъка, ще видим че голяма част от тях са бивши
комунистически величия. И някак да е, при положение, че социализъма беше
на власт почти половин век. Ако трябва да го кажем цинично – всички бивши
другари-настоящи зидари! От светлия комунизъм към още по светлия
капитализъм!Нали самия комунизъм е една от масонските измишльотини.
Меглена Кунева е човек като всеки друг – има си своите страхове и грехове.
Тя е католичка по вероизповедание и юристка по образование. Доктор е по
екологично право, била е асистент в Софийския университет, работила е и
като журналист в БНР. Андрей Пръмов и Меглена Кунева имат един син –
Андрей. Тя, например, никога няма да стане шофьор, защото имала страх от
коли. Имаше период в който заплатата й от 18 000 евро не стигна на г-жа
Кунева, за да си плати парното. Тя дължала към 600 лева на дружеството за
изконсумирана топлинна енергия за месеците септември, октомври, ноември и
декември 2008 г. И след като тя не може да се справи с битовизмите, как ли
го прави редовият български гражданин с 400 лева месечна заплата? Светъл
пример от звездната си кака взима и брат й, строителният предприемач
Николай Кунев, който от близо година се опитва да заживее на широко в
апартамента на покойния професор – юрист Живко Сталев.
Политическата кариера на Кунева тръгва покрай крупният бизнес на съпругът
й. Андрей – единият от тримата му синове, е високо ценен финансов
консултант у нас. Занимава се с частен бизнес, като преди две години
богатството му се оцени за над 2 млн. лв. Притежава финансова къща, дялове
от строителна фирма, участва и в туристическия бизнес. Член е на
мениджмънта на „Черноморско вино“, на фондация „Атанас Буров“ и др. Андрей
Пръмов има дялове в „Елана фонд Мениджмънт“, с предмет на дейност –
управление на холдингови дружества.
Уважаеми народе, посети тоалетната урна и пусни своя глас: евро-
политическата метреса Пръмова - новия президент на превърнатата в
тоалетна България?????
Материала е подготвен по материали на съмишленик.
http://www.bgbook.dir.bg/ptext.php?sID=1487
събота, 12 януари 2013 г.
Случка със смучка
Любовна поезия
(с ритъм, неподправена)
Надрусана кучка
Направи ми смучка!
Направи ми смучка!
Захапа, засмука... Преди да сколасам,
Със зъби написа: “Аз тука била съм!”
Черен печат ми удари в паспорта!
Но беше със чувство, не само за спорта...
И не че боли, но изглежда ужасно –
Даже и пломбите виждат се ясно!
Пичка пияна, дори не е курва –
Духа ми уж, а в изкуство се втурва!
Ми прави Манет, ми го слага във рамка...
Вратът ми гори с цветове на луканка!
Как клекна пред мен, и напълни си бузата,
И цял се излях във картини и в музика!
Награби ме тъй, че ми счупи статива –
Творбата ще кръстим “Хамалин на слива”.
Е, малко е семпла, но не и бездарна.
От вчера до днес всеки, който я мярна,
Хем цъка с език, хем с оченце ми смига,
И клати глава, сякаш вика: “А стига!”,
От сто разбирачи направо ми писна
(не “писна”, направо ми чак “живописна”)!
Един ми разправя, че карта чертала –
Да може да помни къде е ебала,
Друг обяснява за страст нестандартна,
За почерк, за стил, за любов боди-артна...
Трети, един със пресъхнала четка,
Цял се тресе пред великата гледка!
Сочат ме с пръст милиони Несмукани –
Хич не ми пука! Това не бе чукане,
А беше платно, за което ще кажат:
“Мястото му е във Ермитажът!”.
И ето – натискам десети етаж,
Веднага разбирам – не е Ермитаж,
А моят мухлясал и трайно ожулен
Артистичен панел във полите на Люлин!
Чакаш ме. Влизам. Изувам си шортите.
И почват натюрите, почват и мортите...
Четката взела, мълчиш изразително...
Знам – ще ебеш. Изобразително!
После почивка, цигара, разнежване...
Боите ще стигнат ли без да разреждаме?!
Четката, казваш, когато увисне,
Трябва в специален разтвор да се кисне!
Е чак пък специален?! Да, знам го разтвора.
И знам докъде тоз разтвор да разтвора...
Но стига съм плямпал, изпуших си фаса –
Пак идвам във теб, моя малка Пикаса!
В син период си, познавам по смучката...
Във линии общи – това беше случката.
неделя, 11 март 2012 г.
За Народа и неговото геройство
Цял живот слушам, как Българския народ е герой, как е оцелявал при всякакъв геноцид, терор и какво ли още не. То не са Ромеи, Татари, Отоманци, Руснаци ( налични са и някакви междинни ) абе всякаква паплач ни е гнетяла и тормозила.
След като поотраснах, започнах да чета малко по-странична литература, стигнах до извода, че всякакво посегателство от страна на една държава ( общност ) спрямо друга такава е единствено и само с цел икономическа изгода. Всъщност стигам до извода, че всичко на този свят е свързано с икономическата изгода и това е от времето когато има първите писани документи.. които и документи да хванете - всичко описва икономиката... или иначе казано, целта на всички наши прародители е била винаги и само да бъде колкото е възможно по-пълен хладилника в къщи ( или зимника). Огледайте се, ослушайте се , замислете се и ще разберете че съм прав... всичко се върти около храната и нейното количество. Всъщност както е казвала винаги майка ми : Който и да си, каквото и да правиш - 4-5 часа и си гладен.
Всъщност цялото това въведение го споделих с цел да проверя как изглежда теорията ми написана, понеже аз съм сигурен, че много хора си го знаят всичко това, но никога не съм го прочитал в прав текст.
Сега да се върнем на икономическия тормоз на нашата държава ( ако може така да се нарече) и стагнацията на изстрадалия български народ. На горкия народ има няма през 50 години му се обяснява, че трябва да стиска зъби , понеже предходния строй е бил много лош и икономиката на страната е в криза и в момента се строй държавност.
1878 - Освобождение на България,
до 1918 година - постоянно войни, смели български войници зле хранени и зле облечени в студ, дъжд и кал се бият и умират за.... за какво ..... целокупна Българска Държава....какво му дреме на Ганчо от Силистра, дали Българската Държава ще е до Бяло море и/или до Охридското езеро.. дреме му разбира, излъган е и му дреме, нищо че жена му и децата мизеруват в Златна Добруджа. Мизеруват защото Ганчо се бие при Равна, Вина и Лясковик.
Сега да видим кой има сметка от цялата работа... т.е кой ще си напълни зимника по-добре... ами не е Ганчо. Ганчовия зимник е празен... той е в не изгодно положение, изяли са всичките запаси, други няма, продава земята... и е принуден да работи при каквито и да е условия, само и само за насъщния...има да изхранва жена има и 3-4 деца, който го гледат в ръцете когато се прибира в къщи... и Ганчо работи ...при мизерно заплащане за чорбаджията, който има още 1000 Ганчовци, който и те работят за насъщния, Чорбаджията взима изработения продукт и го транспортира до мечтаното Бяло Море и/или Охридското езеро.. а на Ганчо ми се казва че времето е тежко, има глад, не може да му се вдигне трудовото възнаграждение, но ако толкова не иска, още 10 чакат на опашка за неговото място. И е така чакат и не са 10 - по-вече са...
Познато ли вие ? До болка ни е познато.. и на нашите родители им е познато и те са го чували, само че при нас е световна икономическа криза, а при нашите родители е бил злобния западен капитализъм и породената от него Втора световна война..
Мдаааа, нещата се повтарят, има леки различия в краските, в начина на принуждаване да се работи за чорбаджията, но крайния резултат е същия... Криза, няма пари, няма храна....трябва да работиш за насъщния.
Сега ни се казва че ПАК трябва да стискаме, да пазим финансова дисциплина, защото сме в криза. ПАК сме насъскани един срещу друг, ПАК се следим , дебнем и коладим и всичко това , защото като се приберем в къщи вечер ни гледат в ръцете какво сме донесли и ще напълним ли хладилника...
Стига вече сме стискали, нека да се поглезим... Гърция била в криза... щели сме да станем като Гърция, ами нека да станем като в Гърция, нека Пенсиите паднат от 800 на 650 Е. Нека си поживеем 20 години ( било живот на кредит... ми нека, ), нека бъдат първите 20 години в който Българите ще живеят. Пък като минат годините и изхарчим парите , ще ни ги опростят ( виж Гърция), ако пък не искат да ни ги опростят, ще вдигнем революция и откажем да ги плащаме ( виж СССР 1918 г.).
вие как мислите ... не е ли време да си поживеем , пък макар и да трябва после някой друг да плаща, всъщност нека един път някой друг да плати, стига все ние сме плащали ...
извинявам се за депресията, просто исках да си излея мъката ...
След като поотраснах, започнах да чета малко по-странична литература, стигнах до извода, че всякакво посегателство от страна на една държава ( общност ) спрямо друга такава е единствено и само с цел икономическа изгода. Всъщност стигам до извода, че всичко на този свят е свързано с икономическата изгода и това е от времето когато има първите писани документи.. които и документи да хванете - всичко описва икономиката... или иначе казано, целта на всички наши прародители е била винаги и само да бъде колкото е възможно по-пълен хладилника в къщи ( или зимника). Огледайте се, ослушайте се , замислете се и ще разберете че съм прав... всичко се върти около храната и нейното количество. Всъщност както е казвала винаги майка ми : Който и да си, каквото и да правиш - 4-5 часа и си гладен.
Всъщност цялото това въведение го споделих с цел да проверя как изглежда теорията ми написана, понеже аз съм сигурен, че много хора си го знаят всичко това, но никога не съм го прочитал в прав текст.
Сега да се върнем на икономическия тормоз на нашата държава ( ако може така да се нарече) и стагнацията на изстрадалия български народ. На горкия народ има няма през 50 години му се обяснява, че трябва да стиска зъби , понеже предходния строй е бил много лош и икономиката на страната е в криза и в момента се строй държавност.
1878 - Освобождение на България,
до 1918 година - постоянно войни, смели български войници зле хранени и зле облечени в студ, дъжд и кал се бият и умират за.... за какво ..... целокупна Българска Държава....какво му дреме на Ганчо от Силистра, дали Българската Държава ще е до Бяло море и/или до Охридското езеро.. дреме му разбира, излъган е и му дреме, нищо че жена му и децата мизеруват в Златна Добруджа. Мизеруват защото Ганчо се бие при Равна, Вина и Лясковик.
Сега да видим кой има сметка от цялата работа... т.е кой ще си напълни зимника по-добре... ами не е Ганчо. Ганчовия зимник е празен... той е в не изгодно положение, изяли са всичките запаси, други няма, продава земята... и е принуден да работи при каквито и да е условия, само и само за насъщния...има да изхранва жена има и 3-4 деца, който го гледат в ръцете когато се прибира в къщи... и Ганчо работи ...при мизерно заплащане за чорбаджията, който има още 1000 Ганчовци, който и те работят за насъщния, Чорбаджията взима изработения продукт и го транспортира до мечтаното Бяло Море и/или Охридското езеро.. а на Ганчо ми се казва че времето е тежко, има глад, не може да му се вдигне трудовото възнаграждение, но ако толкова не иска, още 10 чакат на опашка за неговото място. И е така чакат и не са 10 - по-вече са...
Познато ли вие ? До болка ни е познато.. и на нашите родители им е познато и те са го чували, само че при нас е световна икономическа криза, а при нашите родители е бил злобния западен капитализъм и породената от него Втора световна война..
Мдаааа, нещата се повтарят, има леки различия в краските, в начина на принуждаване да се работи за чорбаджията, но крайния резултат е същия... Криза, няма пари, няма храна....трябва да работиш за насъщния.
Сега ни се казва че ПАК трябва да стискаме, да пазим финансова дисциплина, защото сме в криза. ПАК сме насъскани един срещу друг, ПАК се следим , дебнем и коладим и всичко това , защото като се приберем в къщи вечер ни гледат в ръцете какво сме донесли и ще напълним ли хладилника...
Стига вече сме стискали, нека да се поглезим... Гърция била в криза... щели сме да станем като Гърция, ами нека да станем като в Гърция, нека Пенсиите паднат от 800 на 650 Е. Нека си поживеем 20 години ( било живот на кредит... ми нека, ), нека бъдат първите 20 години в който Българите ще живеят. Пък като минат годините и изхарчим парите , ще ни ги опростят ( виж Гърция), ако пък не искат да ни ги опростят, ще вдигнем революция и откажем да ги плащаме ( виж СССР 1918 г.).
вие как мислите ... не е ли време да си поживеем , пък макар и да трябва после някой друг да плаща, всъщност нека един път някой друг да плати, стига все ние сме плащали ...
извинявам се за депресията, просто исках да си излея мъката ...
Абонамент за:
Публикации (Atom)