КОЙ лъже? КОЙ?

Автор: Любомир Кърджилов
Копирано от:  http://m.dariknews.bg/11299172

Предлагам да определим 21 юли, като "ден на лъжливото овчарче".
Да учредим приз "Лъжливото овчарче", който да връчваме на изявили се в тази област политици, общественици, банкери, журналисти, всякакви специалисти.
На този ден ще присъждаме почетния приз "Лъжливо овчарче" на този от тях, който се е представил най-добре!
И така, предлагам първия носител на тази престижна награда да бъде уважавания от мен, и сигурен съм, от всички вас банкер - гуверньорът на БНБ, г-н Иван Искров!

Нека проследим какво говореше уважаваният от нас банкер и неговия пресцентър и защо получава този приз.

17 юни 2014 г.
Атаката срещу КТБ се развива повече от седмица. До този момент ни дума от БНБ
"Банковата система е стабилна, с висока ликвидност и капиталова адекватност". Това се казва в съобщение на БНБ.
„По повод на публикации и предположения в медиите относно Корпоративна търговска банка Българската народна банка заявява, че внимателно и отблизо следи развитието на целия банков сектор, включително и на споменатата банка".
Заради следващия цитата ние смятаме, че г-н Искров е достоен да получи приза!
"БНБ разполага с подробни актуални данни за цялата банкова система. На базата на тази информация БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално", категорични са от БНБ.
20 юни 2014 г.
"Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, което означава, че всички банкови операции от банката са спрени. Това се казва в съобщение на Българската народна банка. Малко преди обяд в банката е получено съобщение от Корпоративна търговска банка, в което се информира за „изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички банкови операции".
"На това основание и с решение на Управителния съвет на БНБ Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор. От този момент правата на акционерите са отнети и са назначени квестори".
Както се казва - без коментар.
22 юни 2014 година
"Корпоративна търговска банка и нейното дъщерно дружество „Креди Агрикол - България", което от днес също е под специален надзор, ще отворят на 21 юли в 9.00 часа", съобщиха от Българска народна банка.
Заради тези думи г-н Искров безапелационно побеждава в оспорваната борба между него и редица политици, също много уважавани от нас, които се напънаха и направиха и невъзможното за да спечелят приза "лъжливото овчарче", но уви се провалиха.
И по нататък:
"Правителството и БНБ ще осигурят необходимата ликвидна подкрепа на банковата група, за да се удовлетворят в пълния размер задълженията й към нейните клиенти", съобщават от БНБ.
"Необходимите действия ще бъдат предприети до 20 юли т.г. Корпоративна търговска банка и нейното дъщерно дружество ще отворят на 21 юли в 9.00 ч. "
Невероятно обещание, което може да направи само човек, достоен за нашия приз!

27 юни 2014 г.
"Корпоративна търговска банка не е фалирала. Вложителите й не трябва да се притесняват. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров на извънредна пресконференция, след като банката излезе със специално съобщение, че Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор заради опасност от неплатежоспособност".
Вече никой не трябва да се притеснява, победителят е ясен и това е уважаваният от нас г-н Иван Искров!

11 юли 2014 г.
"Сметките на гражданите и фирмите в Корпоративна търговска банка ще бъдат прехвърлени в "Креди Агрикол България", която ще бъде одържавена. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров. Всеки ще може да разполага със своите сметки в пълен размер, обяви гуверньорът на БНБ. Както е предвидено, вложителите ще имат достъп до своите сметки на 21 юли 2014 г., посочи Искров".
Вложителите ще имат достъп на 21 юли единствено до този текст за да научат кой е номиниран и кой печели приза "Лъжливото овчарче".

11 юли 2014 г.
"Чрез трето лице мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев е изтеглил в кеш близо 205 887 223 лева, като по-голямата част от сумата е била в евро. Това се е случило на 19 юни, като парите са взети само срещу разписка."
"Да искаме ежедневен контрол на място в банка, е все едно да настояваме за катаджия на всеки километър, защото има катастрофи от време на време. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров, помолен да коментира въпроса защо ситуацията в Корпоративна търговска банка не е видяна по-рано от централната банка."
Ха сега де!

15 юли 2014 година
"Заради липса на политически консенсус БНБ продължава работата си по процедурата за специален надзор на групата на Корпоративна търговска банка, която към момента е за срок от три месеца, съобщават от пресцентъра на централната банка.
Това означава, че ако не се случат предлаганите от БНБ законодатени промени, гражданите и фирмите, които имат сметки в Корпоративна търговска банка или в Креди Агрикол България може да се наложи да чакат по-дълго от 21 юли."
Народът има една поговорка: "От болната глава на здравата!"

21 юли 2014 година

След като на 21 юли КТБ и Креди Агрикол не отвориха врати, поне една врата може да се отвори, тази на БНБ, и след това да се затвори зад гърба на многоуважавания от всички нас г-н Иван Искров.

Тематична дискусия в блог-а на г-н Иво Инджев

http://ivo.bg/2013/03/03/%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82-3-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8/


дали коментарите не са по-добри от цялата тема ???

Морен орач из нивата сееше,
        сееше в ровки бразди,
руен се пот от челото му лееше
        и по космати гърди.

Гледах как фърляше весело семето -
        чисти и здрави зърна.
Сей, земеделецо, днес му е времето,
        фърляй добри семена.

С жътва богата, със спор, изобилие
        бог ще труда надари,
честно и славно е твойто усилие,
        бодро засявай, ори.

*

Зная сеячи и други във нивата -
        в другата нива у нас:
там ще поникне трънакът, копривата,
        не позлатеният клас.

Гнило е семето в почвата плодната,
        дето го пръскат они,
плодове грозни ще бликнат в народната
        нивица, грозни злини.

Хранят с отрова това поколение,
        с дело, с примери и с реч...
Бъдеще страшно ще жънем в смущение,
        жънем го даже ний веч...

*

Сейте, сеячи, доброто засявайте
        в младата нива у нас,
истини здрави в душите втълпявайте,
        важен е днешния час.

Сейте ламтеж къмто правда божествена,
        сейте любов - не вражда,
милост в сърцата и обич мъжествена
        къмто дълга и труда.

Жадна за хубаво семе е нивата,
        силна е, сочна е тя:
всичко се фаща в горката, родливата:
        бурен и клас, и цветя.

© Иван Вазов, 1900


Извод: нещата са си същите от 113 години насам...

Българи в чужбина

(или романтичната страна на медала)


По спомените на един познат англичанин.


         Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други.
          Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!
         Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чукаха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чукам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо ебане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по шибаната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди наща. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.
   
***

        Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш клуба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано - защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.
      Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
       Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чукали в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.
      Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...



автор: nikola666

Био, био и пак био...

Всички сме постоянно заливани от термина "Био" в нашия живот. Всичко което цели нашите покупателни възможности е "Био". Това е новия рекламен трик... Терминът "Био". Великия рекламен надпис на Найк - Just Do It, е вече в архива...На мода е "БИО", как само звучи, а?
 Но какво искаме да получим, когато купуваме продукт с надпис "Био"...? Самочувствие, че можем да си го позволим? Успокоение, че се грижим за природата? Или защитаваме здравето си? Според мен и трите по равно...
 Но какво означава "Био"? Произходът е от думата "Биологичен" т.е. Естествен, природо съобразен, последното е това което ми навява мисли... Ние (хората) искаме ли природосъобразен начин на живот или не искаме???
 И сега всички в хор: Искаме, искаме, искаме
 Обаче какво означава природосъобразен начин на живот? Какво означава живот в близост до природата в нашите разбирания? В моите означава вигвам /юрта/ пещера, където няма топла вода, няма климатик, няма хладилник, няма разнообразни храни, няма мебели, няма телевизия, интернет, автомобили и транспорт.... Има работа от тъмно до тъмно, копае се на полето, сеят се зърнени култури, ловува се и каквото даде природата - това се яде цяла година. Ако природата нещо не е на кеф, този сезон... Кофти, гориш! Ако ти върже, просто ще успееш да закърпиш годината... няма разнообразие, няма благоденствие.. това ли искаме - не вярвам.

 Какво следва - "Искаме да живеем в разбиране с природата, както едно време". Ами добре, хайде да уточним което точно време, че от 5-6000 години, от както има писана история има доста времена, които са "едно време". Считаме че най-неприродосъобразния начин на живот е настапъл горе долу след техническата революция, тогава се се разработва промишленоста, тогава се появяват комините на заводите, които бълват, черен, отровен дим в небето, тогава се  появява обаче и медицината.. електричеството..и дънките ( това последното не се сдържах и трябваше да го анонсирам).

  Та значи след техническата революция, къде малко по-късно, къде доста по-късно, продължителноста на живота скача ей така лекичко, от около 40-45 на 70-75 години... ха сега деца кажете, това БИО ли е?

   Природосъобразно ли е човек да живее 75 години ( при това дори в България средната продължителнос е 72,6 години ).. не мисля, по-скоро БИО би трябвало да е 35-40, при това на 20 вече са ти изгнили зъбите, а на 30 вече си мъдър старец.

 Та нека първо решим какво искаме и после да се биеме в гърдите, че сме БИО. И нека не се подлъгваме, че хем си задоволяваме всички животински нужди, хем не пречим на природата...

Кой кой е....Миглена Кунева

Не е лошо да знаем кой кой е ..

ДА СВАЛИМ МАСКАТА!

Автор: ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ
Години: 58
e-mail: vesvasilev@aol.com	ДА 228 гласа
Адрес:	НЕ 213 гласа

 
"НОВОТО ЛИЦЕ" НА БЪЛГАРИЯ - МЕГЛЕНА /КУНЕВА/ ПРЪМОВА

"Какво ще ни дадеш историйо от пожълтелите си страници?" Фекалии и 
воня...? Не, благодаря!
Бащината фамилия Кунева днес по-приляга за създалата се ситуация. 
Винаги много добре рекламираната Меглена има какво да крие. Има и защо да 
спестява някои не особено лицеприятни моменти от биографията 
си.                      
  Неприятни факти, но освен маската, родните избиратели трябва да виждат и 
истинското лице на новия кандидат за Президент. А лицето е грозно, по-
грозно и от маската дори. Неин съпруг е Андрей Пръмов, син на бившия 
секретар на ЦК на БКП - Иван Пръмов. За "жълтата гостенка"- Меглена Кунева 
не е никак трудно да надене маската на “демократка”. Тя има зад, до и над 
себе си подходящите хора, които са в състояние да помогнат за това. Ето ви 
и малък пример: съпругът Андрей е брат на БНТ-шефката Уляна Пръмова, а 
самата Меглена пък е братовчедка на Соломон Паси. Дързост и красота ряпа 
даяде…                                                                     
                                                                        
Питам се поради що Меглена не е Пръмова ?
                                                                           
                                                                          
В соц.реалността е било опасно да носи името на баща си Кунев.Бащата на 
еврокомисарката Меглена Кунева бил политически затворник в концлагера в 
Белене.
 Да си Пръмова днес е опасно или ще те изкарат алкохоличка или масон. Не 
че и двете не са истина. 
Айде сега, кажете ми, това не е ли живот тип „Докато свят светува?“ Бащата-
политзатворниk, щерката омъжена за сина на партийно величие. А по повод 
масонството ще ви припомня следният факт. 
Преди време видни зидари от САЩ, посетили България,  Днес,в България е 
модно да бъдеш зидар, защото в тази среда се въртят политико-бизнесменски 
контакти, тук няма цвят и парите не миришат. Апропо, към днешна дата в 
РБългария 70 НА СТО ОТ ВЛАСТТА СА МАСОНИ - ЧЛЕНОВЕ НА РАЗЛИЧНИ МАСОНСКИ 
ЛОЖИ. Това означава, че не Правителствените Институции са факторите в 
живота на държавата , а по скоро решенията на „зидарското” общество! 
В дългият списък може да срещнем някои от най-актуалните имена в 
политиката и шоубизнеса. Аз, обаче, се интересувам само от две.

ВЕЛИКА ЛОЖА НА СТАРИТЕ, СВОБОДНИ И ПРИЗНАТИ ЗИДАРИ НА БЪЛГАРИЯ 
Номер 18. Андрей Пръмов – финансист, син на члена на ЦК на БКП Иван 
Пръмов, брат на БНТ-шефката Уляна Пръмова и съпруг на еврокомисарката 
Меглена Кунева 
ЛОЖА „Б*НАЙ Б*РИТ“ (ЛОЖА „КАРМЕЛ”) – под номер две е записан Соломон Паси –
 възстановител на ложата, президент на Атлантическия клуб, ексминистър на 
външните работи в правителството на НДСВ, син на проф. Исак Паси 
Изводи: ако разгледаме списъка, ще видим че голяма част от тях са бивши 
комунистически величия. И някак да е, при положение, че социализъма беше 
на власт почти половин век. Ако трябва да го кажем цинично – всички бивши 
другари-настоящи зидари! От светлия комунизъм към още по светлия 
капитализъм!Нали самия комунизъм е една от масонските измишльотини. 
Меглена Кунева е човек като всеки друг – има си своите страхове и грехове. 
Тя е католичка по вероизповедание и юристка по образование. Доктор е по 
екологично право, била е асистент в Софийския университет, работила е и 
като журналист в БНР. Андрей Пръмов и Меглена Кунева имат един син – 
Андрей. Тя, например, никога няма да стане шофьор, защото имала страх от 
коли. Имаше период в който заплатата й от 18 000 евро не стигна на г-жа 
Кунева, за да си плати парното. Тя дължала към 600 лева на дружеството за 
изконсумирана топлинна енергия за месеците септември, октомври, ноември и 
декември 2008 г. И след като тя не може да се справи с битовизмите, как ли 
го прави редовият български гражданин с 400 лева месечна заплата? Светъл 
пример от звездната си кака взима и брат й, строителният предприемач 
Николай Кунев, който от близо година се опитва да заживее на широко в 
апартамента на покойния професор – юрист Живко Сталев. 
Политическата кариера на Кунева тръгва покрай крупният бизнес на съпругът 
й. Андрей – единият от тримата му синове, е високо ценен финансов 
консултант у нас. Занимава се с частен бизнес, като преди две години 
богатството му се оцени за над 2 млн. лв. Притежава финансова къща, дялове 
от строителна фирма, участва и в туристическия бизнес. Член е на 
мениджмънта на „Черноморско вино“, на фондация „Атанас Буров“ и др. Андрей 
Пръмов има дялове в „Елана фонд Мениджмънт“, с предмет на дейност – 
управление на холдингови дружества.
Уважаеми народе, посети тоалетната урна и пусни своя глас: евро-
политическата метреса Пръмова - новия президент на превърнатата в 
тоалетна  България?????
Материала е подготвен по материали на съмишленик.

http://www.bgbook.dir.bg/ptext.php?sID=1487

Случка със смучка

Любовна поезия 

(с ритъм, неподправена)

Надрусана кучка
Направи ми смучка! 

Захапа, засмука... Преди да сколасам,
Със зъби написа: “Аз тука била съм!” 

Черен печат ми удари в паспорта!
Но беше със чувство, не само за спорта...
И не че боли, но изглежда ужасно –
Даже и пломбите виждат се ясно! 

Пичка пияна, дори не е курва –
Духа ми уж, а в изкуство се втурва!
Ми прави Манет, ми го слага във рамка...
Вратът ми гори с цветове на луканка! 

Как клекна пред мен, и напълни си бузата,
И цял се излях във картини и в музика!
Награби ме тъй, че ми счупи статива –
Творбата ще кръстим “Хамалин на слива”. 

Е, малко е семпла, но не и бездарна.
От вчера до днес всеки, който я мярна,
Хем цъка с език, хем с оченце ми смига,
И клати глава, сякаш вика: “А стига!”, 

От сто разбирачи направо ми писна
(не “писна”, направо ми чак “живописна”)! 

Един ми разправя, че карта чертала –
Да може да помни къде е ебала, 

Друг обяснява за страст нестандартна,
За почерк, за стил, за любов боди-артна... 

Трети, един със пресъхнала четка,
Цял се тресе пред великата гледка! 

Сочат ме с пръст милиони Несмукани –
Хич не ми пука! Това не бе чукане,
А беше платно, за което ще кажат:
“Мястото му е във Ермитажът!”. 

И ето – натискам десети етаж,
Веднага разбирам – не е Ермитаж,
А моят мухлясал и трайно ожулен
Артистичен панел във полите на Люлин! 

Чакаш ме. Влизам. Изувам си шортите.
И почват натюрите, почват и мортите...
Четката взела, мълчиш изразително...
Знам – ще ебеш. Изобразително! 

После почивка, цигара, разнежване...
Боите ще стигнат ли без да разреждаме?! 

Четката, казваш, когато увисне,
Трябва в специален разтвор да се кисне!
Е чак пък специален?! Да, знам го разтвора.
И знам докъде тоз разтвор да разтвора... 

Но стига съм плямпал, изпуших си фаса –
Пак идвам във теб, моя малка Пикаса! 

В син период си, познавам по смучката...

Във линии общи – това беше случката.

Публикувано на 28-05-2003 @ 23:33:10 EEST от drinkadot